Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
62 + 1 Стихотворения. ... "Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации. Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика - гръцкия и българския. Освен това - от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Основна цел на настоящата книга е да проследи прехода на човека от областта на природата и естествения подбор (Дарвин) до областта на цивилизацията и цивилизационния подбор ( Марицас ). Това проследяване изисква строго определение на характеристиките и критериите за оцеляване в природата (оцеляване на силния) и в цивилизацията (оцеляване на слабия). Постигането на тази цел изисква от автора да осъществява както обобщаващи и предизвикателни хипотези, така и палеонтологични реконструкции, да намира данни от биологията, химията, психологията и да "прескача" между днешния свят и неизвестното "тъмно" ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас. ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
"Къде се пресичат философията, еротиката и поезията? Коя е точката на пречупване на тия три сили, които движат света, ако не самата любов? Отговорът бавно и в детайли ни дават двама поети и един философ, които знаят какво правят. Удоволствието, което ще изпитате от прочитането на тази книга съвсем не е абстракция. Въпрос на вкус е да си го доставите." Росен Карамфилов ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
|
|
Транскрипция за две китари - Милена Вълчева и Валентин Вълчев. ... Доменико Скарлати е италиански композитор, роден в Неапол през 1685 г., същата година като Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Хронологично той е класифициран предимно като бароков композитор, въпреки че музиката му оказва влияние върху развитието на класическия стил. Подобно на известния си баща Алесандро Скарлати, той композира в различни музикални форми, въпреки че днес е известен главно със своите 555 сонати за клавишни инструменти. Той прекарва голяма част от живота си в служба на португалското и испанското кралски семейства. Сонатите са ... |
|
|
Социалистическият женски активизъм и международната солидарност по време на Студената война. ... Жените от социалистическите страни в Източна Европа - навремето наричани "Втория свят" - някога са доминирали женския активизъм в ООН. Приносът им обаче е до голяма степен забравен или считан за незначителен в сравнение с този на западните феминистки. Във "Вторият свят, вторият пол" Кристен Годси проследява дейността на източноевропейските и африканските жени през 1975 г., в рамките на Международната година на жените на ООН и последвалото Десетилетие на жените (1976 - 1985) и възстановява част от тази ... |
|
|
"Не смейте да обичате мъж със същата любов, която изпитвате към Бетовен. Ако имате този огън, тази упоритост, това твърдоглавие и тези невероятни очи... Не, това би било катастрофа за вас." - Това каза нейният учител, професор Нойберг, на Маджиде. След като завършва Берлинската консерватория, младата жена се завръща в Турция и се омъжва за Рауф, когото семейството също одобрява, и ражда дъщеря им Перихан. Сега тя е все по-известна пианистка, съпруга и майка. Но един ден тя среща Джемил, приятел на съпруга ѝ от ученическите им години. В този момент пророческите думи на професор Нойберг се сбъдват. Маджиде ... |
