"Книгата е първи превод на български език на студентски записки от Кантовите лекции по метафизика. Към днешна дата са налице дванайсет техни превода на седем (неславянски и несъседни) европейски и азиатски езика. Първият редактор на Кантовите лекции В. Дилтай посочва три основни причини за самостоятелното им издаване: улесняват разбирането на критическата философия в систематичния контекст на публикуваните Кантови съчинения; съществено обогатяват историята на интелектуалното развитие на Кант спрямо традицията; създават интуитивна представа за преподавателска дейност, педагогически подход и непосредственото ... |
|
|
Серия Етоси ... |
|
|
От първата си лекция на 13 октомври 1755 г. до средата на летния семестър на 1795 - 96 г. Имануел Кант води 279 редовни курса, разпределени според дисциплините както следва: логика - 56 пъти; метафизика - 53; география - 49; морална философия - 28; антропология - 24; физика - 21; математика - 15; естествено право и право изобщо - 12; философска енциклопедия - 10; естествена теология - 4; педагогика - 4; механика - два пъти; минерология - веднъж. В повечето случаи това са публични лекции, които е задължен да предлага всеки понеделник, вторник, четвъртък и петък; някои от тях минават и като privatissima, частни занятия по ... |
|
|
Това второ издание допълва първото от 2012 година с три лекции - I, II, VIII. Две от новите лекции - I и II - са основани върху дисертационния труд Що е философия? (Понятия за философия), защитен от автора като втори докторат в Нов български университет през 2012 година. Всички текстове, които се съдържат в тази книга, включително и двата превода на Питър Стросън и Карл Попър, са предназначени за широк читателски кръг - основно за студенти, чиято предварителна философска подготовка е пренебрежимо малка, а мотивацията им за философски занимания - съзвучна с практичния дух на нашето време. Едновременно с това лаская се от ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Четири лекции. ... Книгата е опит за осмисляне същността на средновековната университетска метафизика с помощта на няколко примера от интелектуалната история на западноевропейското Средновековие. На вниманието на читателя са представени четири теми, които трябва да бъдат разглеждани като опит да се опише в хронологичен план усилието на средновековните автори по формирането на собствената им метафизическа визия за човека, света и Бога с помощта на поне три важни елемента - античното философско и научно наследство, рационализирането на светогледната интуиция и трансформациите в пространството на лингвистичното и логическото. ... |
|
|
Николай Александрович Бердяев (1874 - 1948 година) е руски религиозен философ и социолог, виден представител на руския екзистенциализъм и персонализъм, блестящ публицист, авторитетен учен и обществен деятел. Задълбочен мислител, хуманист и мъдрец, той изпъква като централна фигура на руския духовен Ренесанс. Главният патос в съчиненията му са двете взаимосвързани проблеми - свободата и творчеството, въз основа на които строи своята метафизика, етика, историософия и антропология, разработва идеите си за ново религиозно съзнание. Сред своите съвременници религиозни философи Бердяев е и един от първите, заговорили за ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
Съставители: Димка Гичева-Гочева, Силвия Кръстева, Петър Горанов. ... Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) е създадена на 8 март 2005 г. През годините на своето съществуване тя се превърна в дружелюбна колегиална общност, обединяваща студенти, докторанти, учители, университетски преподаватели, изследователи от институтите на БАН, а така също и колеги, живеещи и работещи в чужбина. Събиращото ни в едно цяло е не само професионалният дълг, но и личната отдаденост на изучаването на културноисторическото наследство на античния свят, продължило битуването си и в следващите епохи чак до ... |
|
|
Бревиарий на бунтарите."Предавам се на смъртта, за да събудя ленивите духове от дрямката им!" Доминик Венер "Авторът на тази книга се застрелва в катедралата Нотр Дам в Париж на 21-ви май 2013г., като оставя нея да послужи за духовно и идеологическо завещание, което да предостави на читателите "обяснения за моя жест". Дванадесет години по-късно на същата дата като знак на почит издателство Консерваторъ я представя на българската публика, тъй като тя пресъздава надеждата на Доминик Венер, че Европа има бъдеще и ще продължи съществуването си. В този требник той се опитва да разкрие философските ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
