„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
|
Българските читатели познават Маргьорит Дюрас, едно от най-ярките и оригинални имена в литературата на ХХ век., от многобройните преводи на нейните произведения, направени през последните 20 - 30 години, сред които са "Любовникът", "Похищението на Лол В. Щайн", "Любовта", "Десет и половина вечерта едно лято" и др. Маргьорит Дюрас създава в "Градинката" покъртителен с простотата и достойнството си разказ диалог за две различни отношения към живота, надеждата, самотата, смъртта и щастието. "Модерато кантабиле" е една от първите истински дюрасиански творби с ... |
|
|
Млада жена и нейният любим попадат на безлюден остров насред океана в тази епическа сага за любов, вяра, жажда за живот и дръзкото отстояване на правото на свобода. Наследница на баснословно състояние, Маргьорит е предопределена за благоденствие и бляскав живот. Тя обаче осиротява и настойникът ѝ, тайнствен и непредсказуем мъж, прахосва наследството ѝ и настоява Маргьорит да го придружи в пътешествието му до Новия свят. На кораба младата жена се влюбва в слугата на настойника си и за да ги накаже, той ги изоставя на малък остров без надежда за избавление. Вдъхновена от действителен случай от XVI век, Изола е ... |
|
|
Лятото на 1890 г. Маргьорит Гаше намира повод да излезе от дома си и се запътва към гарата. И ето го и него - с бяла риза, разкопчана жилетка и широкопола сламена шапка. От влака слиза Винсент Ван Гог. Художникът пристига в Овер сюр Оаз - идилично френско селце, което от векове привлича парижките артисти. Тук е израснала и двайсет и една годишната Маргьорит Гаше, която се грижи за баща си и брат си. Тук и Ван Гог ще прекара последното лято от живота си, оставяйки се на грижите на доктор Гаше - хомеопат, любител художник и колекционер. През тези месеци Ван Гог ще нарисува над 70 картини, две от тях са портрети на ... |
|
|
Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
|
|
"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
|
Практика в мултидисциплинарен екип. Книгата Арттерапия и анорексия обобщава многогодишния опит на авторката Натали Бон-Перо като член на мултидисциплинарен екип, обгрижващ пациенти с анорексия. Тя представлява своеобразна програма за арттерапевтична работа, богато илюстрирана с примери от сесии, чиято методология и психоаналитична обосновка са изложени на достъпен език. Ценен принос е споделената гледна точка на медицинския екип: професор Бернар Виалет (ендокринолог), професор Франсоа Поансо (детски психиатър) и д-р Катрин Самюелиан-Маса (психиатър). Натали Бон-Перо е арттерапевт в системата на университетските болници ... |
|
|
Награда за литература на Европейския Съюз 2009 г. ... Действието на „Юношите от пещерата“ се развива в планинските райони на департамента Ардеш. Адел е шофьорка на училищно микробусче – тайната й се разгъва пред читателя посредством множество ретроспекции, минало и настояще непрекъснато се преплитат. Със силното си присъствие в романа природата се превръща в своеобразен персонаж, концентриращ усещанията на шофьорката и учениците. Ще успеят ли те да проникнат в тайната й, ще я разберат ли? Смущаващ въпрос, насочен и към нас, читателите. Отличен с множество награди (Награда за литература на Европейския съюз, награда „ ... |
|
|
Разкази и миниатюри. ... Иван Кьосев е роден в град Попово, Разградска област. Още като дете се премества да живее във Варна. През 1976 година завършва специалността романска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Специализира в университета „Париж XI” във Франция. Работил е като преподавател, журналист и редактор. От 1995 г. е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Автор е на научни публикации, телевизионни сценарии, журналистически материали, както и на книги с разкази и стихотворения. Преводач е на френските писатели Жак Превер, Рьоне Гийо, Маргьорит Дюрас, Сент-Бьов, Жозеф ... |
|
|
Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на ... |
|
|
Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) - добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК Колибри (2010 - 2021) - случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите ... |
|
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
