Панайот е роден в сиромашко семейство в село Вакъвь, а нищетата принуждава родителите му да го оставят харизмо на новопостроения манастир Св. Троица. Там под грижите на монасите момчето научава четмо и писмо. Ала съдбата му, макар и покровителствана от самия Индже, е белязана от предателства и неочаквани обрати. Но дали човек сам определя пътя, по който ще върви? Може ли една истинска, дълбока и свята любов да надживее света ни и да остане вечна - въпреки изпитанията, на които е подложена? Как малката Величка се превръща в могъщата Велика Нямата и какъв е заветът, който трябва тя да изпълни? В този роман Галина Танева ... |
|
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
|
Завладяващ роман, който съживява автентичния фолклор на едно опазило традициите си българско село. Млада българка, отраснала в чужбина, попада в един непознат и непонятен за нея свят, след като по мистичен начин се озовава в живота на прапрапрабаба си. Там тя трябва да научи повече за собствената си родова история, да опознае красивите традиции и обичаи в българското село и да усвои уроци, които ще освободят душата ѝ от болката вътре в нея. По трудния ѝ път ще я водят Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за ... |
|
|
Този век не роди герои. Роди хора, принудени да избират между грях и робство. Човек от раждането до смъртта си следва своята тънка нишка – онази, която Бог му е отредил. Върви по тънкия конец на живота и разбира или не, но с всяка своя стъпка изпълнява волята на Онзи, що е на небето, и оставя след себе си нещо за бъднините. Цял живот Индже бе следвал пътя, който му бе отреден – тежък, кръвопролитен, самотен и властен, и се бе чудил защо на него се бе паднала тази тежка участ. Да бъде силен и могъщ и в същото време низвергнат и прокълнат от своите. Беше сякаш писано именно този окъпан в кръв кърджалия да се ... |
|
|
"Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват. Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път - на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя. Част от тези места междувременно престанаха да са диви - днес всеки знае къде е Иракли, няма смисъл да разказваме за Самоводене, за Татул или за Перперикон. Дори Добърско стана толкова популярно, че беше включено в списъка на Стоте национални ... |
|
|
|
|
|
Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа българска народна приказка, преразказана от Ран Босилек."– Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя." Из книжката ... |
|
|
„Пътят на Кристалната река“ е книга, в която се описват най-важните духовни и енергийни процеси, които се случват със Земята и човечеството в настоящето. Представени са концепции от свещените древни системи Катара и Тантриара. Част от тях са холографският шаблон на космоса и неговото морфогенетично поле. Разяснени са и най-малките партикай частици, които изграждат измеренията и действието на катара мрежата. Тази книга надгражда и допълва книгата „ Завръщането на свещеното познание на катара.“ Катара мрежата е естественото Дърво на Живота с дванадесет катара центрове. Тя е изначалният Крист код, който се възпроизвежда от ... |
|
|
Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
|
Механичният 3D пъзел с топчета от Ugears комбинира сглобяване и наблюдение на движещи се механизми. Моделът се задвижва чрез ръчна манивела, която активира спираловиден механизъм за изкачване на топчетата нагоре. Системата включва два типа релси – спираловидни и вертикални, които подпомагат издигането. В горната част има място за съхранение на топчетата, преди да започнат своето спускане. След изкачването топчетата преминават по три различни трасета: бързо спускане, вертикално "змийско" движение и трасе тип "планинска река". В края на маршрута механизъм може да ги върне обратно към началото или да ги ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |
