Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си „Всички души" и „Сърце тъй бяло". Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за най-значимото му произведение. Романът печели наградата за проза Саламбо през 2003. В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20. ... |
|
|
Повече от пет десетилетия Жан-Ив Тадие изследва творчеството на Марсел Пруст. Негово дело е и последното критическо издание на шедьовъра "По следите на изгубеното време". Настоящата биография на Пруст се основава изцяло на документи. Ала фактите и свидетелствата не са представени самоцелно. Всички те се явяват подстъп към творчеството на писателя и ключ за неговото тълкуване. В този смисъл биографията е образец на генетична критика. Пруст търси истината за човешките взаимоотношения и за света въз основа на лично преживяното и изстраданото. Биографията прокарва мост между житейските драми на писателя и неговия ... |
|
|
Есе, етюд или роман, "Против Сент Бьов" е първообразът на "По следите на изгубеното време", обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. (под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие е публикуван в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в ... |
|
|
Изчезналата Албертин е шестият от седемте тома на романа По следите на изгубеното време на Марсел Пруст, родоначалник на модерния роман от началото на XX век. Авторът използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернисти, като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф, като пренарежда хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния, така, както те възникват в съзнанието на разказвача и героите. Набляга не на интригата в повествованието, а на обясняването на истината за човешката душа, на живота в движение и в излъчване на емоционалната памет. Творчеството на Пруст е и задълбочен ... |
|
|
По данни на Световната здравна организация (СЗО) броят на хората с депресия в света днес е между 280 и 320 милиона. Айсбергът е дълбоко в океана и това е само неговият връх. Книгата, която държите в ръцете си, е аларма за тревожната тенденция. За неразбирането на депресията. За пренебрегването и липсата на емпатия. За ненавременното или неправилното ѝ диагностициране. За важността на проблема и нуждата от разговори по темата. Депресията: начин на употреба ви представя обстоен анализ на факторите, отговорни за появата на депресивно състояние. Независимо дали вие или ваш близък сте се срещали с депресията, или ... |
|
|
Съдържа "Произходът на съвременна България" и "Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887)". ... Повече от век от излизането на "Строителите на съвременна България" и половин век след смъртта на Симеон Радев той продължава да ни изненадва. Оказа се, че неговият архив крие невероятни съкровища за българската история, култура и духовност. За пореден път читателите ще се докоснат до един от поредните шедьоври, пръкнал се от непознатите му ръкописи. Това, което почитателите на този най-виден след Иван Вазов и непосредствен продължител на Захарий Стоянов, български писател, ... |
|
|
Ф. Скот Фицджералд написва Странният случай с Бенджамин Бътън преди сто години - през 1922 г. Той отбелязва, че е провокиран от ироничната констатация на Марк Твен за това колко жалко е, че най-хубавата част от живота на човека е в началото му, а краят е толкова отчайващ. Разказът проследява съдбата на главния герой - роден със странна "болест" в съдбовен ден - деня, в който свършва Първата световна война. Той се ражда старец, който с времето започва да се подмладява, докато накрая приключва живота си като бебе. Творбата на Фицджералд вдъхновява режисьора Дейвид Финчър да заснеме филм, който излиза през ... |
|
|
"Кайротични прелюди утвърждават Антоан Асенов като един от най-изтънчените есеисти в българското литературно пространство днес. По монтеновски, с увереността на един зрял дух, авторът се гмурва в есеистичното раздаване, сякаш това е най-естественото състояние на речта и общуването, превежда музиката на езика на живота, втъкава музикалното в битието. Организирани на принципа на годишните времена, 12 на брой, колкото са и месеците в годината, текстовете в този сборник са по следите на изгубеното време, но към едно наше, родно детство, което непрестанно излиза от локалното на спомена и се свързва със световната култура ... |
|
|
Джей Гетсби олицетворява американската мечта - със собствени сили се е издигнал и е спечелил милиони, а приемите в огромното му имение са най-пищните и посещавани в Лонг Айланд. Не се знае доколко са чисти парите и миналото му - със сигурност обаче са чисти и дълбоки чувствата му към Дейзи, неговата младежка любов, произхождаща от висшите кръгове на обществото. Именно заради нея той е купил разкошното имение - то е в близост до дома, обитаван от Дейзи и съпруга й Том Бюканан, който далеч не е пример за брачна вярност. Любовните триъгълници се пресичат и трагедията не закъснява. Но "Великият Гетсби" е много ... |
|
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
|
През ХХ век битието на класиката, представите за това кое е значимо се променят почти всяко десетилетие. В Русия през съветско време в някакъв смисъл класиката замества част от религията, служи като знак за отсъстващите институции, дава илюзията за свобода. И когато става дума за обръщането към класическото наследство днес, важно е и това, че самият процес на наследяване е крайно проблематичен. Усещането за “излязлото от бреговете време”, за разрива на епохите, за “изхвърлената от парахода на съвременността” литература, дава отражение десетилетия по-късно. ... |
|
|
"Тази книга е за езика. "Лошото момче" на българската литература отново изненадва читателя, но този път пряката провокация отстъпва, за сметка на изящна лирика, чиято нишка може да бъде проследена в предишните книги на Васил Прасков. Ерудитското заиграване с езика сякаш отстъпва пред чисто емоционалното пресъздаване на философското противостоене по оста любов - смърт, като по някакъв специфичен начин, може би чрез християнско смирение, свързва противоположностите в едно цяло. Дали това е предмордиалният език, търсен в тази поетика, остава да разберем, когато затворим последната страница." Божидар ... |
