"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
|
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват. Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва... Щом ... |
|
|
“Детето се зави презглава. Фъртуната виеше свирепо, но под юргана бе топло, уютно и сигурно. Подаде носле навън, само колкото да види отражението на огъня от старата печка по варосания таван и да чуе по-ясно пукота от съчките. - Бабо, спиш ли? - Кажи, сине. - Бабо, разказвай ми за….” ... |
|
|
София днес. Преди година, писателят Йордан Константинов е намерен убит в Борисова градина. Приживе, той нееднократно е заплашван от българските националисти и патриоти. Противоречива фигура, Константинов оставя след себе си незавършен роман за София. Издателство "Жанет - 45" публикува текста като прилага към него на колажен принцип четири ранни новели на писателя, интервюта с негови приятели и някои фрагменти от бележниците му. Въпросът кой е убиецът на Йордан Константинов не спира да се забива в съзнанието ни с всяка следваща страница. На него всеки читател на тази книга може да отговори с гласа на своята ... |
|
|
Преди 40 години (1962) е основан Камерният ансамбъл “Софийски солисти”. Трима диригенти слагат своя творчески отпечатък върху работата му: Васил Казанджиев (1964 – 1978), Емил Табаков (1979 – 1988) и сегашният ръководител – Пламен Джуров, поел състава през 1988 г. От основаването си ансамбълът неизменно поддържа името си на елитна формация с изключително богат репертоар от произведения, създавани в период от около 400 години (XVІ – XX в.).Немалка част от него заемат произведения от български композитори. И затова настоящото издание на Музикална къща “ГЕГА НЮ” не е изненада за тези, които следят отблизо изявите на “ ... |
|
|
Книгата Софийска история ни запознава с Бистра - младо момиче, което живее в капана на собствената си непримиримост към лицемерието, фалша и лъжата, които са на всяка крачка около нея. Фината ѝ чувствителност я прави различна, отчуждена, някак обречена да бъде сама. Затова и самоизключването ѝ от общоприетия ритъм изглежда естествено - едновременно избор и съдба. Докато един ден не я връхлита любовта. За Бистра тя е пламенна, истинска и неустоима, за обществото - опасна, безразсъдна и грешна. Непознатите до този момент чувства ѝ дават криле и събуждат сърцето ѝ, но в действителност се оказва ... |
|
|
София, средата на 1990-те. Градът с уплаха и съмнение се приспособява към стремглавия ритъм на промените. Въздухът е упоен с аромат на надежда. Свободата дава криле на едни и вбесява други. Животът става труден, но за сметка на това - невъобразимо пъстър и увлекателен. Шестнайсетгодишно момиче с име на нежно цвете не се завръща вкъщи една вечер. Гузната новобогаташка съвест и просташкият цинизъм на родителите рисуват апокалиптични картини в съзнанието им. Полицията в лицето на симпатичен младши лейтенант се заема със случая. Ревнивият баща в опит да покаже величината на комплексарското си его намесва и по-висше ... |
|
|
Гидеон Уолдръп /1919 г., Тексас/ е представен в компактдиска с пет композиции, създадени в десетилетията след Втората световна война в която е участник. Известно време е диригент на оркестъра в родния си град, после издател и редактор на музикални списания, а от 1960 г. става президент на Джулиард Скул, по-късно и на Манхатън скул. През последните три десетилетия на ХХ в. той добива международна известност и като музикант педагог, и като музикант-общественик. Често се изпълняват негови симфонични, камерно-инструментални и вокални творби. Симфония № 1 /1951г./ в три части е разработена на класическите симфонични принципи. ... |
|
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
|
Един оригинален компактдиск, предоставящ рядката възможност да се притежава запис на арменска литургия. Светата апостолическа арменска църква е една от най-старите християнски църкви в Ориента. В нея се изпълняват основно песните на трима композитори. Най често се пее литургията на Екмалиан, създадена в последното десетилетие на ХІХ век. Песните са хармонизирани красиво за изпълнение от смесен хор, някои и със солист. Дванадесет църковни песнопения в които се редуват широко разпяти, юбилационни части пресъздаващи извисеност и преклонение пред Бог и Христос, с мелодико-речитативни епизоди, произлезли от псалмодическото ... |
|
|
Издаден през 1996 година, компактдискът свързва двама композитори на нашия век – Игор Стравински и Емил Табаков. Оригиналното е не само в комбинацията – “Жар птица” и Концерт за оркестър, но и в реализацията, направена от самия Табаков – Главен диригент на Софийската филхармония. И ако в сюитата от балета “Жар птица” – класическо произведение на ХХ век, оркестър и диригент постигат в единомислие звуковото великолепие на партитурата с цялата и многоцветност, разнообразни ритми и ефекти, то в Концерта за оркестър авторът Табаков продължава не само собственото си развитие, но и традициите на българската композиторска школа в ... |
|
|
Съставител: Дария Карапеткова. ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото между ... |
