Докога ще търпим това? Червен картон за лъжците в здравеопазването и сферата на храненето. Да преминем здрави през хаоса! ... Изненадващото решение на правителствените представители за забрана на хранителните добавки и природните лечебни средства и същевременно повсеместното предлагане на средства като WLAN, които истински "изпепеляват" мозъка ни, буди протест. Задавали ли сте си понякога въпроса как човек изобщо може да остане здрав в подобен хаос? Във втория том на своята книга Стига вече! Йоханес Холей отново ви разкрива купчина долни лъжи. Раздайте заедно с него "червените картони" и изхвърлете ... |
|
|
Ръководство за живот в кризисни времена. От автора на "Стига вече!". ... Вече сме на победния път! Тази книга отваря душите ни към вътрешната и външната промяна. Ново знание! Смели възгледи! Насочващи импулси! Вълнуващи познания! Нарастваща промяна в съзнанието! Искате ли да разберете защо има достатъчно основания за надежда? Знаете ли всъщност, че разполагаме с нови космически енергии, чрез които можем да променим съществуването си? Искате ли да изградите ново качество на живот? Желаете ли да разпознаете душевните и духовни причини и да използвате знанието? И да разберете защо чувствата ще променят света, а ... |
|
|
В сборника Приказки за тебе (1924 г.) са събрани най-хубавите приказки и разкази за деца. Константин Илиев Константинов (1890 - 1970) е роден в Сливен. Завършва право и работи като адвокат, съдия и юрисконсулт. Директор на Радио София през 1944 г. Едва осемнайсетгодишен редовно сътрудничи на Българан, Българска сбирка, Наблюдател, Слънчоглед. Пише романи, мемоари, разкази за деца и възрастни и приказки. Превежда от руски и френски език. Книгата е част от серията Златни детски книги на издателство Труд."– Умори ли се да слушаш?... Ха, стига вече! Ела да се поразходим малко, че после пак ще продължим. Я ... |
|
|
Защо ваксинационните паспорти и дигиталната идентичност ще означават край на правото на личен живот и на личната свобода. Представете си, че физически ви се отказва достъп до вашия офис, бизнес или препитание. Представете си, че ви отказват достъп до магазин за хранителни стоки или че ви казват с кого можете и не можете да седнете в ресторант. Представете си, че ви забраняват да влезете в болничната стая, когато член на семейството ви има нужда от животоспасяващи грижи. Немислимо? Днес тези, а и по-лоши сценарии се осъществяват в реалността в "демокрациите" по целия свят и може да се окажат колективното ни ... |
|
|
"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |
|
|
Елизабет Борхерс става известна още с първата си публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през 1960 г., когато стихотворението й “Лю-лю дъжд вали и сън” предизвиква полемика в диапазона от “Осанна” до “Разпни го”.Тя се нарежда сред най-силните поети на Германия от двадесетото столетие. Носител е на множество литературни отличия, между които Наградата за изкуство на германската индустрия за стохосбирката “Масата, на която седим” (1967), литературната награда на името на Фридрих Хьолдерлин (1986) и много други. Елизабет Борхерс е член на Академията на науките и литературата в Майнц, както и на германската ... |
|
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
От ефективност към съвършенство. ... Тази книга показва как като лидери и организации да открием посоката и да постигаме устойчиви резултати на прага между две епохи - индустриалната и ерата на знанието. Богатството премина от парите и вещите към хората, пише Стивън Кови. Затова от нивото на тяхното лидерство зависи успехът на всички инвестиции в бизнеса. "Меките" доскоро умения се превърнаха в най-твърдите умения в новото управление през 21-ви век. За да постигаме устойчив растеж, ефективността вече не стига. Повикът е за съвършенство (excellence или greatness). Кови показва как осъзнато да изберем и да ... |
