"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
|
Чиста основа от ноти. Всички неща са следи на безкрайността само човекът е нещо повече наподобяване на Божия образ, незиказаност, в която се опитвам да го намеря. Юрай Куняк ... |
|
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
|
"Родена 1943 г. в София. Завърших приложни изкуства и това беше моята професия. Бях ръководител на художествено ателие. Работех в Младежки театър и там се пенсионирах като помощник-гримьор. През 1970 г. се омъжих за актьора от сатиричния театър Иван Обретенов - Батето. Имаме 2 момчета. Малкият Данаил Обретенов стана актьор като баща си. Поезия започнах да пиша пред 5 години (на 77 години). Вълнуват ме душата и философията." Марийка Обретенова ... |
|
|
В Наведнъж са събрани негови произведения от този дълъг период от време. Период, в който авторът се наложи и като един от най-самобитните гласове в съвременната българска поезия, и като професионалист в областта на рекламата."Наведнъж са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога - Непукистика. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и Българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и ненавистта като отговор на всичко, което ни заобикаля. Препоръчва се да се четат накуп." ... |
|
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |
|
|
Познат на милиони по света със своята сценична сила и провокативна лирика, Тил Линдеман е и поет с над 20-годишна творческа история. В 100 стихотворения той създава свой собствен поетичен свят - плътен, тъмен, чувствен и безкомпромисен. Темите, които Линдеман изследва, изграждат неговия космос: природата, тялото, самотата, насилието, любовта, злото, животните, болката, красотата, езика, смъртта, секса. Поетът играе с класически поетични форми, стихове, народни песни, броилки, балади и винаги намира своя собствен тон, в който съжителстват черен хумор и ирония, сурова откровеност и неочаквана нежност. 100 стихотворения е ... |
|
|
"Безвремие е най-личната ми стихосбирка до този момент. В нея са събрани както стихове от блога ми, така и много текстове, писани през последната година, повечето от които се публикуват за първи път. Сърцето ми е в Безвремие. Цвета Тодорова "Чувствената поезия на Цвета докосва интелигентно струните на светоусещането ни. По този начин думите ѝ докосват сърцето ни нежно и топло." Майка ми "Толкова много си приличаме с теб, Цвета! Стиховете ти едновременно ме успокояват, дават ми храна за размисъл и ме зареждат с нови сили. И ме правят горд баща." Баща ми "Стиховете на Цвета ви ... |
|
|
"Времетраене" е стихосбирка на талантливата млада българска поетеса от Велико Търново - Невена Борисова. Родена е през 1987 година и е завършила езикова гимназия с изучаването на немски и английски език. Образованието си продължава със специалност Журналистика, като по-късно се записва и Социология. За стиховете си печели отличие на Младежкия литературен конкурс още през първата си година в университета. Невена Борисова смята, че литературата и журналистиката имат много допирни точки свързани с опознаването на хората. Дебютната ѝ стихосбирка е публикувана през 2008 г., когато е и високо оценена от ... |
|
|
Сътворения е третата поетична книга на Рени Васева."Композиционно, стихосбирката е изградена от четири цикъла - Аз и Градът, Градът и Морето, Аз и Ти и Аз и Морето, като във всеки от тях лирическият Аз търси и създава своя път към света, с неговото делнично многообразие и скрити същности. В тази лирическа книга героите са много и разказаните истории са много, защото всяко стихотворение е един къс от невероятното въображение на Рени Васева. Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, образ, мисъл, полет... и потъване в дълбината на нейните търсения, откровения и сътворения. Читателят не винаги е в ... |
|
|
"Денонощия" е четвъртата книга на Рени Васева. Една стихосбирка, събрала между кориците си 200 стихотворения, обединени в 40 цикъла. Стихосбирка, която няма аналог в съвременната ни литература, не като обем, който сам по себе си е впечатляващ, но като изобилие и плътност на образи, настроения, внушения и идеи."Ще си позволя само няколко обобщения и няколко щриха, защото всеки текст от тази книга може да каже онова, което аз не мога - да предаде усещането за недоизказаност; за непълнота, която чака да бъде изпълнена с духовна същност, за препълненост, която избликва от всяка дума, стих, докосване до ... |
