"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
|
В малко градче в Ирландия местните хора са преживели бурите на икономическия колапс и гледат към бъдещето. Работните места се завръщат, драмите от миналото сякаш са утихнали и въпреки че градът носи белезите на историята си, се разгръщат нови истории. Но нова заплаха се промъква по брега на езерото и уличките на града и мирът на общността са на път да бъдат разрушени по невъобразим начин. Младите хора са привлечени от обещанието за бързи пари, докато поколението над тях се опитва да отблъсне вълната на враг, когото никой не може да докосне... Зашеметяващ, лиричен роман, разказан с двадесет и един гласа, който може да се ... |
|
|
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако ... |
|
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
|
Лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс, макар чужд и неестествен за скромната Елена, става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Какво ще остане от стария живот на българката, изведнъж попаднала в илюзията на Холивуд? Осъзнава ли сам той участието си в тази илюзия и ще се примири ли тя с неговата заблуда за значимост на това, което прави? Ще разпознае ли и той сродната си душа в своята асистентка? Елена се бори с трезвата си преценка, че връзка помежду им е невъзможна, а г-н Мейс непрекъснато я затруднява. Опознавайки личния му живот, тя се изправя пред ... |
|
|
"По същество най-новата стихосбирка на Ели Томинска, носеща метафоричното заглавие "Птица с едно крило", не е просто сбор от стихове, а изригнал вулкан, чиято лава дълго ще се утаява в сърцата и душите на читателите! Лично мене ме удовлетворява естетиката на изказа, на светоусещането ъгъла. Впечатлен съм от философските дълбочини, опиращи някъде от исконните ни поетични основи, черпейки сили от корените дори на мислители от Изтока... Това си проличава най-вече в интересните поанти. Същите думи могат да се кажат и за трите цикъла, изградени от стихотворения с такъв заряд на темперамента, които за пореден ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Изток" на издателство "Изток-Запад". ... Гуейлан е отгледана според древните китайски традиции - майка ѝ я е научила да се подчинява на съпруга си във всичко, така, както цветето се подчинява и на слънцето, и на дъжда. Бракът ѝ е уреден още преди да се роди, но с наближаването на сватбения ден тя осъзнава, че нищо няма да е както преди. Съпругът ѝ, учил в чужбина, следва западни идеи, които са в разрез с цялото ѝ възпитание. Въпреки красивата си външност, изтънчените маниери и покорство, Гуейлин не успява да намери път към сърцето на мъжа си - ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
