"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
"Парацелз е умеел да задвижва Бог в себе и Лекаря в себе си. Парацелз е узнал, че Същността е важна, а не делата. Парацелз е осъзнавал, че във всичко е скрит Той. Парацелз е търсил първо Бог, а после - лекарството. Парацелз е особена смес от качества, дори и противоречащи си, но това е прекрасно. В него има почти всичко: мисъл, фантазия, въображение, магия, химия, алхимия, астрология, окултизъм, Мъдрост и Мистика... Това е така, защото това велико същество е искало да обхване всичко: и този свят, и онзи свят, и отвъд двата свята - това е чуден възход особена оригиналност, това е странен търсач, влюбен в своето ... |
|
|
"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ... |
|
|
За чудодейните лечебни свойства на скъпоценните камъни съществуват сведения от дълбока древност. Те са отразени в папирусите на Древния Египет и в клинописите на Двуречието. Описани са в Библията, в индийските ръководства по медицина „Чарака-Самхита” и „Сушутра-Саихита”. Древногръцките учени Херодот, Платон и Теофраст са писали за силата на скъпоценните камъни, а Аристотел е събрал и описал в отделна книга всички известни легенди и предания за тях. Римският учен Плиний Стари в своята „Естествена история” е направил обстоен преглед на всички известни сведения за лечебните свойства на скъпоценните камъни. Неговият ... |
|
|
Богдан Богданов е роден на 2 ноември 1940 г. в София. Той е класически филолог и университетски преподавател по старогръцка литература у култура. Като Председател на Управителния съвет на фондация "Отворено общество" работи за модернизирането на българската история, език и култура. През периода 1991 - 1993 г. е посланик на Република България е Република Гърция - мисията му съдейства за преодоляване на недоверието между България и Гърция, натрупано в периода на Студената война, и за изграждането на международния образ на България като един от гарантите за мира и стабилността на Балканите. Сред преводите му са & ... |
|
|
|
Теетет
Платон
Нов български университет
|
| Цена: 7.67 € / 15.00 лв. |
|
  |
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
|
|
Продължение на "Семинари - том 1: Литература, текст и разбиране (2009 - 2010 г.)". ... Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в СУ "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между които личат имената на автори като Платон, Плутарх, Марк Аврелий, Епиктет, Теофраст и др. Автор е на над 300 публикации в областта на класическата гръцка ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
|
Философи и просветители, учени, художници и скулптори, писатели и поети. Епохата на Ренесанса дарява на света гении на науката, знаменити философи и просветители, ненадминати художници и скулптури, талантливи писатели и поети. Съдбите им са белязани от преломните събития на епохата, която започва с проблясъците на хуманизма и достига до разцвета на науката и изкуството. Книгата разкрива фрагменти от живота им, който е белязан от промените в историята на Европа през XV-XVI век. Представени са портретите на едни от най-ярките личности на Ренесанса, чиято сила на мисълта и ненадминат талант преминават отвъд границите на ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
|
"Тиберий и философията" съдържа философски есета и статии върху теми и автори от древността до наши дни: Анакреонт и музикално-святото, Климент Александрийски за музиката на траките, Макс Шелер, Николай Райнов, френските "нови реалисти", Тиберий, Бергсон, кубизма на Пикасо, Тагор, Хайдегер, д-р Кръстев, Леопарди, Волф и алетофилите. За специалисти и ценители на философията, както и за читатели с по-взискателни интереси. ... |
