Книгата може да се приеме като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове, и всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Че историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана, свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи - и всичко това в тясна ... |
|
Книгата Дипломатическа история на Освобождението на България, която читателите наскоро ще имат възможност да разгърнат е поредната сензация, скрита досега в личния архив на Симеон Радев. Тя е поредният втори том от наченатата библиотечна поредица на издателството Неиздаван ръкопис, първият том от която съдържаше две непубликувани досега книги от капиталния труд на С. Радев Строителите на съвременна България - Произходът на съвременна България и Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887 г.). Във вторият том от тази поредица видният български дипломат се изявява като историк на дипломацията. Натрупаният ... |
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
На 14 септември 362 г. Елена, майката на император Константин открила в земята на Голгота Христовия кръст и го пренесла в Константинопол. За да могат повече християни да се докоснат до свещената реликва Константин го разчленил на три. Едната част върнал в Йерусалим, втората дал в Рим, а третата оставил в Константинопол, поставена в ковчеже обковано със сребро и злато. След падането на Константинопол под властта на турците в 1453 г. монасите от Бачковския и други манастири решили да откупят от турския султан светинята. Ковчежето с част от Христовия кръст било донесено в Кръстова гора и оставено в манастира Света Троица. ... |
|
Този сборник съдържа приказки от цял свят, преразказани от Ангел Каралийчев и публикувани за пръв път в книгата му Съкровищница. Книгата е част от поредицата Майстори на приказката на издателство Пан. ... |
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
Книга четиридесет и три от поредицата "Златни детски книги" ... „Съкровищница” събира в едно едни от най-хубавите приказки на прочутия разказвач - Ангел Каралийчев. Това са приказки, с които са израснали поколения българи. Те са изпълнени с много мъдрост, разказват за смели и достойни постъпки и ни учат на доброта. Като наближил последният му час, старият баща извикал петимата си синове и им рекъл: - Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате... ... |
|
Настоящото издание включва едни от най-известните приказки, преразказани от Ангел Каралийчев."Кой е авторът на прекрасните народни приказки, които поразяват нашия ум и нашето въображение с дълбоките си идеи, незабравими образи и художествена красота? Великият създател на народната приказка няма име. Тя иде от много далечни времена, когато забравата бързо е покривала името на разказвача. Рибарски мрежи са човешките души. Такива са били книгите на великите писатели през вековете. Истинският писател - това е едно чудо! Той носи със себе си тайни, които остават... неразшифровани. Аз не мисля, че всичко трябва да се ... |
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |