Включва разказа "Българската поетеса", посветен на Блага Димитрова. ... "Книгата на Бек" е определяна от някои като роман, от други като сборник с разкази, а за трети е художествен пътепис. В голяма част от нея Джон Ъпдайк описва обиколката си в Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският писател официално е посрещан като посланик на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са превеждани, а името му е добре познато. Вследствие на тази обиколка Ъпдайк създава един от най-обаятелните си текстове, в който описва знаменитата си среща с Блага Димитрова. ... |
|
|
Хари Енгстръм - Заека, е бивша баскетболна звезда от малък американски град, а славните му дни вече са отминали. На двайсет и шест, женен и с второ дете на път, той се чувства задушен от свят, към който сякаш не принадлежи. Затова... бяга. Докато лъкатуши между дълга и желанието, между егото си и обществото, между сексуалния порив и семейните отговорности, Заека вярва, че ако ти стиска да бъдеш такъв, какъвто си, другите ще плащат за теб. Кой може да каже кога сме преминали невидимата граница, която отделя собственото ни разбиране за справедливост от общественото? Вярата в личната ни правота - от правотата? И кой в ... |
|
|
Изминало е десетилетие от бягството на Хари Енгстръм - Заека. Някогашните грешки не са забравени, а настоящето е еднообразно като тракането на линотипна машина. Точно когато за първи път човек стъпва на Луната, а Америка е раздирана от расистки сблъсъци, най-популярният герой на Джон Ъпдайк е изправен пред ново предизвикателство. Изоставен от съпругата си, Заека приютява неочаквана компания - тъмнокож наркодилър и млада бегълка от заможно семейство. Опитът му да се наслаждава на свободата и безгрижието обаче и този път е обречен. "Това е проблемът, когато се грижиш за някого, започваш да ставаш прекалено внимателен. ... |
|
|
Десет години след събитията от Заека се завръща Хари Енгстръм вече е мъж на средна възраст, замогнал се, наследявайки автомобилния бизнес на покойния си тъст. По всичко личи, че е дошло времето, в което да се наслаждава на живота. Но грешките от миналото не спират да го преследват и този път изникват под образа на младо момиче - копие на някогашната му любима Рут. Възможно ли е младата жена да е негова незаконна дъщеря? Междувременно своенравният му син Нелсън се завръща у дома и изглежда, сякаш върви по стъпките на баща си. В третата книга от Заешката си тетралогия Джон Ъпдайк продължава да изследва проблемите в ... |
|
|
Хари Енгстръм - Заека отдавна не е гимназиална баскетболна звезда, а възрастен мъж със застаряваща съпруга, сърдечни проблеми, жилище във Флорида и второ внуче. Синът му се бори с наркотична зависимост, снаха му Пру се държи провокативно, а миналото живее в ума му и сякаш е готово да се повтори. Бъдещето му е несигурно като това на Америка - раздирана от СПИН, затънала в дългове, променена. Какво остава на Заека тогава? Кое би било последното му бягство? Със Заека се укроти Джон Ъпдайк завършва своята знакова тетралогия, обхващаща цели четири десетилетия от живота в САЩ. Неслучайно този блестящ финал му донася втори ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
"Не съм съгласен с казаното от вас, но ще се боря до смърт, за да имате правото да го казвате." Волтер "Умът на Волтер е същинска бойна машина. А Кандид представлява обобщение на всички негови романи." Гюстав Флобер "Кандид е книга, която е възхитително смешна, приключенска, иронична, изобретателна и трезва - вечна противоотрова на всички минали, настоящи и бъдещи фанатизми." Жан-Марк Рошет "Кандид е диамантът на нашия национален ум. Оноре дьо Балзак "Волтер е принцът на философската новела." Джон Ъпдайк ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Историята на откровената и сексуално разкрепостена Изадора Уинг и желанието ѝ да лети свободно по широкия свят предизвиква истинска сензация за времето си. Тя подхранва фантазиите, предизвиква множество дебати и дори променя езика. Хенри Милър я сравнява със своя "Тропик на Рака" и предсказва, че "благодарение на тази книга жените ще намерят собствения си глас и ще напишат своята нова сага за секса, живота, радостта и приключението". "Страх от летене" скандализира и стряска благоприличното общество, но се превръща в истинска културна икона за поколения жени. Безкрайно остроумна, ... |
|
|
"Когато една сутрин след неспокойни сънища Грегор Замза се събуди в леглото си, установи, че се е превърнал в гигантско насекомо." Така започва знаменитата новела на Франц Кафка Метаморфозата, в която преобразеният герой става, поради своята различност, бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собственият си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, Метаморфоза се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век. "Кафка умееше да открои скритата яркост. При него сякаш се разбулва море от ... |
|
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
|
"– Виж арлекините! – Какви арлекини? Къде са? – Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!" Из книгата Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, ... |
