Първата световна война е приключила, но не си е отишла. На Нати ѝ се налага да се премести в ново село, където се запознава с двама млади войници, които все още се борят с последиците от войната. Хю не може да забрави ужасните неща, на които е станал свидетел, а Джони дори не си спомня кой е. Докато Нати се мъчи да опази една тайна и да разбули една мистерия, тя открива как да се бори по свой начин за това, в което вярва - и научава, че някои неща никога не бива да бъдат забравяни..."Прочувствена, изпълнена с надежда история за изумителната способност на човешкия дух да се изцелява." Ема Карол "Един ... |
|
|
"Петдесет нюанса по-тъмно" през очите на Крисчън Грей. ... В "Грей - книга 2: По-тъмен" Е. Л. Джеймс обръща по-тъмен и по-дълбок поглед към любовната история, пленила милиони читатели по света. Тяхната пламенна, чувствена връзка завършва с болка и разочарование. Но Крисчън Грей не може да забрави Анастейжа Стийл, да се откъсне от нея. Решен да си я върне, той се опитва да потисне най-тъмните си копнежи и желанието си за пълен контрол и е готов да обича Ана както тя иска. Но ужасите, преживени в детството, все още го измъчват, а коварният шеф на Ана - Джак Хайд, определено я иска за себе си. Ще успее ... |
|
|
"Търговецо, искам да сключа сделка..." Сирената Калипсо Лилис има чудесната професия на свръхестествен частен детектив, която ѝ позволява да използва силите си за любимото си хоби - да наказва лоши мъже за злите им дела. Ала като всяка сирена, над която тегне проклятие, Калипсо има минало, в което дебнат мрачни сенки и виещи призраци. Всички те са на показ, усукани на ръката ѝ под формата на гривна с безброй мъниста - всяко от тях е услуга, която тя е поискала от загадъчния, митологичен Търговец. Всеки знае, че за тези услуги се плаща скъпо... и цената няма да ти хареса. Цели седем години обаче той ... |
|
|
"Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната." Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя ... |
|
|
Книга трета от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". Над 5.5 милиона продадени екземпляра от поредицата. ... От книгите на Елена Феранте, издадени на 42 езика, са продадени над 5,5 милиона екземпляра и цифрата продължава да расте. Два от романите ѝ са филмирани. По тетралогията е създаден и 32-сериен телевизионен филм с главен сценарист писателят Франческо Пиколо. А за опитите да бъде разкрита самоличността ѝ, Елена Феранте казва: "Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори". "Тази, която си отива, и тази, която остава" е третата книга за Елена и ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
|
|
|
Емелин винаги е мечтала да бъде певица и в преследване на тази съкровена цел тя е напуснала родния си град Еджуд. Но когато запее, земята се покрива с мъх, а из въздуха се разнася дълбок аромат на влажна пръст. И колкото и да се опитва да избяга от гората и суеверията, с които е израснала, те винаги я застигат. Когато един ден Емелин разбира, че скъпият ѝ дядо е изчезнал, тя е принудена да се върне в Еджуд и да влезе в горите, обвити в приказки за феи, за да го открие. Там се сблъсква с Хоторн Фел, красивия и мрачен бирник на горския крал. Той се опитва да я откаже от търсенето ѝ въпреки силното привличане, ... |
|
|
Ами ако цял живот сте били просто пътник, без да се осмелите да хванете волана и да изберете собствената си посока? Алисия се е предала пред живота, без дори да го осъзнава. Всеки ден е като предишния - същите мисли, същата тишина вътре в нея, същото усещане за непълноценност. Страхът от провал ѝ е сложил окови, които я притискат към дивана, и я кара да забрави онова, което някога ѝ е давало смисъл. Докато един ден Алисия едва не губи дори този нещастен живот и това я предизвиква да погледне света с нови очи. Жената, която изостави своята музика е роман за трудния път към промяната, поемането на контрол над ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
В ранна утрина светлина всички лица изглеждат бледи и мрачни. Шокирани и разярени. Варна трябва да е град, либерално мислещ, сигурно пристанище за отдих и бягство от лудостта на останалия свят. Точно поради тази причина хората избират да почиват тук, но тя вече не е валидна. Един убиец я отмени завинаги или поне за достатъчно дълго време с четвъртото си убийство. Градът вече е пълен с тайни. Всъщност тайните са най-продаваната стока. За по малко от седмица мъжът направи всичко възможно, за да задоволи търсенето, като истински професионалист знаеше тънкостите на ответните действия. Така шахматист решава сложна почти ... |
