За какво се сещате като чуете Швеция, освен за Пипи Дългото чорапче? Май е време да се запознаете по-отблизо с тази скандинавска държава! Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините Икеа не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно. Научаваме за националния химн на шведите, който издава ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
В повестта "Ането" се разказва за невероятните преживелици на едно малко момиченце, което се изгубва в гората и среща циганина Къдрьо. То се доверява на непознатия и се качва в неговата каручка... Какво се случва след това, ще разберете само от страниците на тази книжка. В изданието са подбрани най-незабравимите разкази и приказки на Ангел Каралийчев. Със своята емоционалност и изключително жив език авторът ще ви отведе в един вълшебен, но и много истински свят. ... |
|
|
Ането се грижи за чистотата в къщурката с бялата завеска - в края на селото, досами голямата река. Доброто момиче помага на стария си дядо и не знае колко широк и чуден е светът. Един ден обаче една беля ще я отведе далеч от дома, по прашни дълги пътища, край смълчани ниви до големи градове с шумни събори. Всесилното пате и смелото врабче ще тръгнат по петите ѝ, кученцето, избродирано на престилката ѝ, ще я пази, а вълшебствата ще ги съпътстват по време на цялото приключение. Ангел Каралийчев пише Ането през 1938 година, но поуките и моралните послания на тази детска повест са актуални и до днес. ... |
|
|
Ането е добро момиче, което живее щастливо със стария си дядо. Един ден обаче всичко се обърква - то побягва от дома си и попада в опасни премеждия. Добре, че Ането има вълшебни приятели - кученце, ушито със син конец върху престилката ѝ и юначно пате, което може да носи цяла къща на гърба си... ... |
|
|
По-голямата част от информацията за заобикалящото ние получаваме с очите, но този факт крие голяма опасност за всички нас, които се занимаваме с изкуство. Пресищането на реалния живот с образи ограничава способността на творците да измислят своите светове, защото препълненото с образи битие ни прави мързеливи творчески. Човекът има способност за творческо въображение, способност да фантазира, т. е. да съчетава, да съединява различни жизнени явления в особено ново явление. И именно там са големите открития и същинското творчество. ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
|
Малки читатели, запознайте се с едни от най-привлекателните герои на Ангел Каралийчев: Ането и Тошко Африкански. Ането е послушно и работливо дете. Тя живее в малка къщурка със своя дядо и едно юначно пате. Маймунката Тошко е голям пакостник. Той напуска родната джунгла и попада в едно българско село. Въпреки че са много различни, Ането и Тошко преживяват низ от вълнуващи приключения. Ако не вярвате, питайте юнашкото пате с жълтите лопатки... Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика Златно перо. ... |
|
|
Книжката е част от поредицата "Българска класика за деца" на издателство "Пан". ... Настоящият том съдържа веселите приказни повести на Ангел Каралийчев "Ането" (1938) и "Тошко Африкански" (1940), с оригиналните илюстрации на големия български художник Илия Бешков. ... |
|
|
"Отдавна искаме да ви представим всички хубави български и чуждестранни книги за деца. Е, може би не съвсем-съвсем всички, но най-хубавите. Обаче! Събрахме книгите в издателството, наредихме ги една до друга и... изведнъж се оказа, че не можем да решим коя да бъде първата! Накрая решихме в първата книга да има всичко - и животни, и приключения, и пътешествие, и приказка. А коя книга е такава? „Ането”! Речено - сторено. Започваме с „Ането”. (Но след това за по-сигурно добавихме и „Тошко Африкански”). И двете са написани от Ангел Каралийчев доста отдавна, през 1938-а и 1940-а година. Тогава вие още не сте били родени, ... |
|
|
Настоящият том съдържа веселите приказни повести на Ангел Каралийчев - Ането (1938) и Тошко Африкански (1940). Тези произведения са включени в училищната програма."Мило дете, книжката, която сега държиш в ръцете си, е написана за нашето момиченце и носи неговото име: Ането! През 1936 година ние живеехме в една приветлива къща в София. Жилището ни беше много малко. То се състоеше от две стаи и една прихлупена кухничка. В тази малка квартирка се роди на 12 юни 1936 година нашата дъщеричка Анна. Дъщеричката ни беше много хубава. Приличаше на Рафаелово ангелче. Имаше бащините си очи големи, тъмнокафяви, засенчени от ... |
