Избрани стихотворения. ... Венцислав Стайков (1961, Кърджали) е автор на осем поетични книги: "Мисли на един луд" (1998), "Забравени богове" (2000), "Бяла граница" (2001), "Билет за небето" (2003), "Млечни пътеки" (2004), "Ескизи от юг" (2006), "Цяла нощ те скитам" (2009), "Пейзаж с римски мост" (2010). Лауреат е на конкурсите "Искри над Бяла" (2006), "Думи в цвят" (2005 и 2007), "Мелнишки поетични вечери" (2008), Националния ежемесечен конкурс "Глоси" (2008), Национален конкурс за хайку (2008), " ... |
|
|
Както е известно, националната ни правна система до момента няма свой граждански кодекс. Всеки български юрист обаче признава кодификационната роля на Закона за задълженията и договорите. Някак си неусетно през 2021 година този важен за правната ни система закон отбеляза 70 години от влизането си в сила. Текстовете му са претърпели над 20 изменения и допълнения. В сравнение с поправките на други основни нормативни актове броят им не е голям. От тази гледна точка ЗЗД се радва на известна стабилност. Дали до следващата си кръгла годишнина той ще устои на поредните изменения и допълнения? Или пък ще сме свидетели на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
|
Писател, странник, чието отношение към хората граничи почти с мизантропия, е сам на гръцки курорт в търсене на усамотение, за да напише своя роман. Дните на писателя са еднообразни и скучни и вместо да потъне в писане, потъва в огромни количества водка. Едно от малкото, а може би и единствено негово забавление и в същото време форма на морално изпитание е да наблюдава шестнайсетгодишно момиче - дете, на прага на своето физическо съзряване. Но един ден на плажа пристига Корина със своя съпруг и малкия им син, придружавани от техния странен приятел, Арис. Между писателя и Корина се завързва мълчалив разговор с размяна на ... |
|
|
Роман. ... Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
|
|
Илюстрирана от Любен Зидаров. ... "Книга за парадоските на всекидневието, разказани в едни уж невероятни истории - за чудаци-фантазьори, попаднали в кривото гърло на анахроничен софийски двор; за китари-пътешественици; за наследства без наследници; за придвижване без цел; за превратни съдби на хора, животни, предмети, сгради... И читателят, неусетно, заедно с героите, влиза в този балон, от който са изхвърлени торбите с пясък. Олеква, издига се над всичко и... губи контрол. Книга, с която поемаш риска да се приземиш в чужда история." Надежда Радулова Антон Стайков (1962) е художник и изследовател на ... |
|
|
Книгата съдържа изследване на театралната кариера и живота на актьора Николай Урумов."Само ако актьорът има доверие в режисьора и режисьорът - в актьора, може да стане голям спектакъл. Казват, че в спора се ражда истината - много погрешно мнение, според мен. В крайна сметка актьорът е само проводник на режисьорската мисъл. Рецидив на младостта е, когато прохождащите актьори мислят, че са съавтори на режисурата. С времето осъзнаваш, че ти си подчинен на режисьора, подчинен си на неговото решение. Дори да работите със слаб текст, трябва да му се довериш и да не дописваш текста. Кой си ти, та искаш да покажеш себе си!& ... |
|
|
Има имена, отдавна изчезнали, забравени, с които не кръщаваме вече децата си. Но те са на хора, живели някога, със свой път и съдба. На такова име попада Венцислава Великова и то разказва своята си история. Покрай него изскачат и други имена, свързани помежду си в една житейска драма, която не просто повдига вечните въпроси, а и загатва за отговорите им. Повестта Мичя е за девойка, понесла тежки удари от съдбата, но оставила незаличим отпечатък в душите на околните. Тиха и смирена, тя става причина за зараждането на въртоп от чувства и мисли, в който попадат тримата синове на чорбаджи Савко, той самият и жена му, ратаите ... |
|
|
Животът и кариерата на блестящия Деян Донков представя книгата "Пламъци по сцената" от Димитър Стайков. Актьорът е любимец на мнозина със своята експресивност, с таланта и многообразието на персонажи, които може да играе. Забравен факт е, че на церемонията в театър "Българска армия" за награждаването със статуетките "Аскеер" през 2011 г. актьорът, назоваван от приятели и колеги Динката, внезапно сграбчва с две ръце бялата си тишъртка и я разкъсва, оголвайки мускулестото си тяло. На фланелката е написано: "Звездите се раждат, не се правят". Актьорът хвърля парчетата плат към ... |
|
|
"Препрочитам след десетилетие разказите от тази книга на Венцислав Божинов и най-лесно ми е да кажа, че те не са загубили нищо от своите художествени качества - героите им са все така живи и образни, сюжетите, в които се изявяват - интригуващи и държащи в напрежение. Така е, но няма да бъде съвсем вярно. Защото не те, но ние сме се променили във времето с цената на лични и на обществени победи и загуби. Сега ние по-добре и по-пълно ще усетим цялото богатство на тези разкази - удивителната им метафоричност, съчетана с подкупваща непосредственост. И най-важното - страниците на тази книга ще разгърнат млади читатели, ... |
|
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
