Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България - Никола Анастасов. "Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, в което тайничко крием човешките си неволи. Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги, приятели и невероятно интересни хора. Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: "Благодаря ти, съдба, че ми ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
"Брилянтната Биби е продължение на романа Хотел Морал две години след събитията в него. За тези, които не са чели Хотел Морал няма да е невъзможно да се ориентират в събитията, вероятно и ще придобият представа за образите, но е възможно да има известно объркване, поради което ще бъде предложен, как да кажа, бърз преразказ на романа, ако е възможно изобщо, на страницата на издателството, както и обяснение кой кой е и какъв е. Мирабел и Чимини, които се появяват в друга моя книга Амантес аментес, ще се появят и тук, но не е нужно читателят да е чел Амантес аментес, събитията там нямат почти нищо общо с тези тук. ... |
|
|
Зловеща приказка в стила на "Туин Пийкс". ... "Аз съм всичко, което искаш да бъда... Наричай ме твоя... Сигурно вече би трябвало да те наричам с истинското ти име, но нямам сили да го направя. До последно няма да свалям маската, за да успея да ти кажа това, което трябва. Нашето приятелство приключва. Това поначало беше рискована идея, независимо коя си ти. Моля те да ми повярваш, че ти мисля доброто и обвинявам единствено себе си. Никога не бива да говорим за това. Не казвай на никого. Сбогом Тя е перфектната дъщеря, вярната приятелка, талантливата актриса, красавицата, любимата ученичка, но никой не знае ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
|
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
|
Художествено-документална повест. Съдбата среща Мити Ковачева, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев, командир на IV българска армия и за кратко време военен министър, и младия Мустафа Кемал Ататюрк, тогава военен аташе на Турция в България. Бурните политически събития в началото на XX в. обричат драматично прекрасното чувство, разцъфнало помежду им. На Мустафа Кемал му предстоят велики дела, но изглежда до края на живота си пази в сърцето си образа на Балканската роза и една любов към България."Напоследък все повече се уверявам, че авторът невинаги е този, който избира темата и героите на своята творба. Понякога те сами ... |
|
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев. Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
|
Кръстът на Христос е центърът на християнската вяра. В тази книга Джон Стот подчертава, че Кръстът стои в центъра на историята и на библейската вяра."След три уводни глави, които оформят част първа, в част втора стигам до онова, което наричам сърцето на кръста. Тук дискутирам истинското библейско разбиране на понятията изкупление и заместничество. В развитието на темата за Кръста на Христос съм подходил от три опорни точки: Писанието, традицията и съвременния свят. Моето силно желание беше да бъда верен на Божието слово, като му позволя да каже това, което то казва, а не да го помоля да каже онова, което аз бих искал ... |
|
|
"Лилит" е като природен феномен с дъх на пролетен цвят, огнен летен флирт, полъх на есенни мъгли и зимен мраз. И все пак Лилит е човек. Човешките емоции, блянове и страхове не са ѝ чужди. Тя е мечтание и болка в едно. Споделената мекота и сладост в прегръдките на любовта. Буря с вкус на неделно ароматно кафе или пък горчилка? Лилит е жена с цялата ѝ пищност отвътре и отвън. Лилит-Люба-Любя-Любов. Игра на думи. Дали?"Лилит е като закъснялото лято в ранна есен. Преминава през всички сезони, чувства, емоции и вдъховения, насища се със смокини, ароматно кафе и липи, среща безброй паднали есенни ... |
|
|
"Да правиш това, което искаш, е свобода. Да обичаш това, което правиш, е щастие. Казвам се Валентина Антонов. Може да ме познавате, а може би не, но аз ви познавам. Споделеното от мен ще ви помогне така, както помогна на мен и на много други, с които ни свързват общи идеали, професионални цели, сринати светове и осъществено ново начало. Преживях бърнаут. Едва оживях. Тук съм, за да ви разкажа и покажа. Успехът е в силата да продължаваш напред дори в най-трудните моменти. Желанието да променяш и готовността да се промениш!" Валентина Антонов ... |
|
|
Писма на един гайджин. На първо място искам да кажа, че тази книга не е за Япония като за Япония. У нас специалисти по Япония - дал господ. Бих казал дори, че са учудващо много за размерите на страната ни, а и за разстоянието между Балканите и Източна Азия. Но моят опит като историк ми говори, че в доста случаи хората не се вслушват в т.нар. специалисти, а предпочитат недотам обоснованото мнение на лаика. Може би една от причините е и това, че специалистите са твърде праведни, те разбират от всичко, смъртоносно сериозно се отнасят към предмета на своите интереси, а както е известно, прекален светец и богу не е драг. ... |
