В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |
|
Уважение, общуване, обич, удоволствие, сигурност. Лиз Бурбо е майка на три деца, баба на осем внучета и прабаба на две малки момичета. В своята най-нова книга тя споделя с читателите си своя опит - всичко, което е научила, докато е наблюдавала как растат тринайсетте ѝ деца, както и с какво нейното учение ѝ е помогнало да има по-добра връзка с тях. Тази книга е за всички родители, баби и дядовци, които срещат трудности в отношенията с децата си (независимо на каква възраст са те), и има за цел да им помогне да изиграят важната роля в живота им с радост, лекота и без непрекъснато упражняване на контрол. ... |
|
Осъвременено издание на написаната и издадена преди повече от 40 години книга Бунтовна светлина на автора Кирил Топалов. Книгата съдържа документални разкази за български възрожденци и участници в Освобождението на България. Кирил Топалов е роден през 1943 г. в София. Професор е по българска възрожденска литература в СУ Св. Климент Охридски, във френски и гръцки университети. Бил е директор на НБКМ, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Член е на две световни елинистични академии и на български творчески съюзи. Автор е на романи и книги с разкази, като Бъди благословена, Не се сърди, Човече, Бягай... Обичам те ... |
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
В свят от полуистини и полулъжи, в свят, в който единствената реалност е да намерим покой - и да обичаме, в малкото време, което ни е дадено се простира през времето и пространството една загадка за смисъла на човешкия живот и за смирението пред неизбежността на смъртта. Удивителна жена, пренесла през вековете обичта към детето си, и полицейски психолог, раздиран от демоните на собствената си вина, който разследва най-загадъчното убийство в кариерата си. Закриляни от могъща сянка, която бди над тленното им съществуване с необикновената си справедливост, те търсят трудния път един към друг. А в междуредията на тяхната ... |
|
"Боволо е една философия, която първо те хваща, после те повежда, накрая оставя пространство за мислене. За гадаене." Райна Кабаиванска "Имах възможността да прочета „Бариерата на Вайсман“ и „Калас на живо“. Трябва да призная, че съм и силно заинтригуван, и не по-малко впечатлен от двата разказа, изграждащи фина и интелигентна тъкан между реалност и въображение, в която изкуството не просто отразява живота, а го създава и разрушава едновременно. „Бариерата на Вайсман“ е дръзка и провокативна игра с идеята за авторството и съдбата, в която мисълта се превръща в реалност, а фикцията – в неизбежност. „Калас ... |
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
Привлекателният и заможен бизнесмен Кенан изглежда, сякаш е постигнал всичко - власт, богатство и уважение. Но когато животът му започва да се разпада, той е принуден да се изправи пред истината за себе си. Под лъскавата фасада на неговото величие се крият дълбоки емоционални рани от детството му, които заплашват да разрушат до основи всичко, което е изградил. Това е история за човешката уязвимост, за цената на властта и за вътрешната трансформация, която следва, когато всичко безвъзвратно се руши. Със своя задълбочен професионален поглед към човешката душа авторката създава история, която не само държи в напрежение, но ... |
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
Скоро и филм с Бенедикт Къмбърбач. ... Том Хазард току-що се е преместил обратно в Лондон, стария му дом, и е започнал работа като гимназиален учител по история - мечтаната работа за някой като него, който е преживял историята на града от първа ръка. В първия си работен ден среща привлекателна учителка по френски, която изглежда запленена от него. Но Том крие опасна тайна. Може и да изглежда като обикновен 41-годишен мъж, но страда от рядко заболяване, заради което живее векове наред. Том е преживял историята - играл е на сцена с Шекспир, изследвал е моретата с капитан Кук, пил е коктейли с Фицджералд... А сега просто ... |
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |