Здравко Здравески е роден през 1964 г. в Прилеп, Македония. Отрано осъзнава българския си произход и активно участва във възстановяването на ВМРО. През 1998 г., при правителството на Любчо Георгиевски, постъпва на работа в МВР. Той е един от основателите на спецчастите „Лъвове“, където е назначен за командир на бойна единица и взима участие във войната срещу албанските терористи в Македония. След 2003 г., когато пада правителството на ВМРО-ДПНМЕ, е преследван, арестуван и пребиван в мазетата на полицията, а семейството му е подложено на заплахи и репресии. След скалъпено обвинение и фарсов съдебен процес го вкарват в ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
Дневник от затвора и Белене. ... Дневникът, който държите в ръцете си, е свидетелство от особен порядък. Той е вик на душата, но и документ за едни разбити илюзии - утопични и леви. Неговият автор Иван Тутев (1902 - 1981) е обявен за "враг на народа" през 1949 г. от хора, които смята не за противници, а за свои съмишленици. Ляв интелектуалец от кръга на Гео Милев и стопански деец, подпомагал нелегалната БКП, той заплаща твърде скъпо за идеалите на младостта си, озовавайки се като обвиняем на процеса срещу "Трайчо Костов и неговата група", където бива осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Ето как ... |
|
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански, "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов, "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов, "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
Спомени. Записки. Кореспонденция. ... "Многообразната дългогодишна дейност на поп Минчо като духовник, учител, просветител, общественик и революционер, както и постоянните му книжовни занимания били известни още на неговите съвременници. Името му се среща в запазени оригинални документи от 70-те години на XIX в., отразено е във възрожденската преса и в спомени - ръкописни или печатни - на негови съвременници, съидейници и съратници. И преди всичко в "Миналото" на Стоян Заимов и в "Записките" на Захарий Стоянов. Към негови ръкописи с оглед тяхното използване или евентуалното им публикуване са ... |
|
|
Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея - както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов. Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
|
През тези последни седмици Гьоринг е изпаднал в апатия, парализиран от страх чака неизбежното. Химлер като хамстер в клетка се мята, търсейки някакъв контакт със съюзниците. Рибентроп се ослушва във всички посоки, надявайки се на "дипломатически шанс" за оцеляване. Борман и Мюлер дебнат момент да "изчезнат безследно" - единият при американците, другият при руснаците. Всички наоколо са изпаднали в прострация. Само Дьонитц хладнокръвно и устойчиво върши работата си като главнокомандващ флота, само че той е далеч от Берлин. А в бункера при Хитлер единствено Гьобелс е запазил присътвие на духа и стои до ... |
|
|
Хумористична теория за нашия народ. ... "Казвам се... Всъщност това няма голямо значение! Повечето от времето си прекарвам като режисьор в Театъра - както се вижда от картинката - поставям смешни пиеси. Понякога самият аз пиша комични текстове, които други режисьори поставят на Сцената. През останалото време си мисля разни забавни, иронични, понякога дори сатирични неща, докато наблюдавам Света около нас." Димо Дешев В книгата ще откриете: драсканици; писаници; смехории. ... |
