Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Реална утопия. ... Германия е по-демократична, отколкото в миналото, особено след като през 1990 г. конституцията се наложи и в провинциите на провалилата се ГДР. Обаче Германия не е демокрация! Осъществен е изборният принцип, но само дотолкова, че да не застрашава партийната олигархия. Това се постига с помощта на пропорционалната избирателна система с бариерата от пет процента, която сега ще бъде въведена в целия Европейски съюз. Свободните избори трябва да дадат шанс в парламента да попаднат хора, които са достойни за великата задача да представляват народа в процеса на законотворчество. На другия полюс са ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
|
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Колективната монография представя научните резултати на проекта "Качеството на демокрацията в България: Демократичен консенсус и гражданско участие", финансиран от фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката и реализиран от изследователски екип на Департамента по политически науки на Нов български университет. "Темата на проекта, разбира се, не е избрана случайно. Още към началото на изследванията са видни и с просто око симптомите на разочарование от функционирането на демократичната система и от ниската ефективност на управлението в България – проблеми с правовата ... |
|
|
"Против изборите" е диагноза за състоянието на демокрацията по света е призив за радикална реформа, която да върне контрола над институциите отново в ръцете на обществото, като разкъса здравата хватка, в която и силите на популизма, и силите на технокрацията са хванали съвременните либерални демокрации и ги задушават. Политическото есе на нидерландеца Давид ван Рейбрук има над 12 издания в родината му и е преведено на 18 езика. В него той описва противоречията и неразрешимите проблеми, които има в самата същност на представителната изборна демокрация - липсата на истинска представителност, лобизмът и ... |
|
|
Държавно-политическата система на Швейцария е основана на същите принципи, както на другите демократични държави - политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите, развито гражданско общество. Тя има ярко откроена специфика, която се дължи на силно развитата пряка демокрация, както и на провежданата външна и военна политика на неутралитет. Повече от век и половина швейцарските граждани участват пряко и активно във вземането на най-важните решения в развитието, вътрешната и външната политика на страната. Това става главно чрез референдумите, които ... |
|
|
"Гръцката цивилизация" на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; "антропоцентрическата" динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая - гръцката "антропоцентрическа" парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема."Гръцката демокрация" на Ригас цели, от една страна, революционно решение ... |
|
|
Съставител: Явор Тарински. ... В състояние на задълбочаваща се многопластова глобална криза търсенето на алтернативи е все по-наложително. Целта на този сборник е именно представянето на една алтернатива - пряката демокрация. Днес е общоизвестно, че хората могат да организират сами своята работа на ниво работно място или част от предприятие. Дори съвременните социолози не само признават този факт, но и посочват, че групи от работници често се справят с работата си по-добре, ако управата им дава повече свобода и не опитва постоянно да ги насочва. Но това, което изглежда, че никой не е готов да признае, е капацитетът на ... |
|
|
Милен Любенов е преподавател в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на политическите партии и партийните системи, сравнителната политология, българската политика. Специализирал е европейски партии и партийни системи в Нидерландия. Автор е на монографията "Българската партийна система: групиране и структуриране на партийните предпочитания (1990 - 2009)". В периода 2012 - 2017 г. е секретар по вътрешна политика на президента на Република България и председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и ... |
