Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Романът е много добър, за мен се е получил по-въздействащ от "Войник". Доста е див и разюздан, задъхан, туптящ. Успял си наистина да опишеш любовта. Съпругата ми Невяна е автор на наблюдението, че ти си много добър, когато описваш големи, комплексни "неща", институции: алкохола, лудницата, казармата, сега любовта. Мога да го доразвия по Фуко: описваш местата и нещата за изключване, но и на включване. Както винаги, психологически ме убеждаваш изцяло, наблюденията ти са тънки и точни. ... |
|
|
"Писателят е нещо като момиче на 17, което си е купило нова рокля. И се разхожда за първи път с нея из града. И е на седмото небе или там някъде. Трепти от суетно вълнение. Възбуда. И изведнъж вижда, че някакво друго (съвсем обикновено, ха-ха) момиче, "някаква тъпа кифла" се носи напред-назад по улицата... със съвсем същата рокля! О, Боже! А съвсем същата ли е? О, Боже! Май, да! О, ужас - съвсем същата е! Но колко грозна изглежда... е, не е чак грозна, даже си е много хубава... но пък как изпъкват всичките ѝ недостатъци, като я носи тая! О, Боже! Вече не я искам тая гадна рокля! Всички носят същата! ... |
|
|
Най-дълбокият му роман до сега. Носител на Европейска награда за литература. ... Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". "Ако мислите, четейки "Алкохол", "Лудост" или "Любовта на 45-годишният мъж", че Калин Терзийски е добър писател, то новият му роман "Разкажи ми" ще ви докаже недвусмислено, че той е един голям творец, неслучайно награден с Европейската награда за литература. Това е една ключова книга, апотеоз в творчеството му, книга, търсеща, изтерзана, мислеща в крайности но и - помъдряла книга. Книга, ... |
|
|
Книгата е носител на Европейската награда за литература. "Има ли кой да ви обича" е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? ... |
|
|
"Поезията на Раиса е такава: подхваща я стар мечок като мене и чете, чете и си казва: хм, женска поезия. Зави ми се свят от любов и копнежи! След малко я оставя и си мисли за своите - мечешки, самотни, саможиви неща. И после пак я подхваща. И с особено учудване открива, че някак си по-лесно влизат думите в душата му! И си казва: Я, странно? Какво се е променило? Дали аз не съм се променил? Да, а на третото четене вече някак душата съвсем се е отворила. И цялата ѝ саможива и мрачна сухота се е разчупила и се сипе като дървесен прах. И ядката на душата се оказва свежа и възприемчива. И думите на Раиса влизат там ... |
|
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
|
"Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят - светът, в който оцеляването е въпрос на смелост." Росен Карамфилов "Това е роман откровение, роман мост, роман полет. Той просто е другото лице на любовта, противоотрова на болката, този текст е необятна територия на свободния дух. Този роман подарява живот!" Здравка Евтимова "Чета " ... |
|
|
"Разказите на Мира Папо приличат на поеми. На задъхани, дълги стихотворения. Тоест - в тях има музика. Обикновено разказите разказват случка. Нейните по-скоро описват вълнение. Така приказно фантастични са, че героите понякога политат и островръхите им обувки се реят пред очите на околните. Виждали ли сте кутията за богатства на момиче с фантазия? Ето така изглежда този сборник - като кутия за богатства: всякакви скъпоценности, които докосват сърцето. Богатство не е това, което можеш да сложиш в джоба си, а това, което ще накара сърцето ти да бие учестено. Любовта, значи, е богатство. Е, в книгата на Мира има ... |
|
|
В храма на отец Константин никога не е скучно. Баба Станка поддържа гласа си с анасонлийка, Цеца Господарска чака ухажор с капела, закриваща половината ѝ лице, клисарката леля Ренате следи всяка случка, а и Хемингуей неочаквано се появява, за да разбива женски сърца. Отец Константин е в центъра на този малък, шумен свят, тъгува тихо за жена си, която е избягала, за да мие чинии в Щатите и да харчи долари, но е взела и детето им. Междувременно бабите спорят за лечебната сила на ракията, многострадалната Елена масажира поп Ристьо с такъв плам, че чак владиката се намесва, а Симо полицаят открива великата сила на ... |
|
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
