Магьосници, върколаци, кръвници, мрачници или виделници. Наречени още Посветени - те бродят по земята и живеят между нас - хората от векове. Онова, което пробужда вниманието на строгите закрилници, бранещи своите вълшебници обаче, е зло, тъкмо атакувало улиците на Варна. Този път вниманието на всички е насочено към обикновено момче, чиято съдба съвсем скоро ще вземе нова посока. Двадесетгодишният Стоил се оказва ново попълнение във веселяшка компания, чиито ходове сякаш биват дирижирани от всяка следваща жертва на злокобното ехо, долитащо сред медицинските учреждения на града. Художествена измислица, легенди, реализъм и ... |
|
|
Този уханен букет от разкази ще ни прелъсти с цветовете на любовта. Когато най-малко очакваме, ще ни връхлетят като бурно море от обрати, емоции и горчивата болка на загубата. Ще ни се отдаде възможността да открехнем булото на мистерията и да надзърнем през шпионката към онова, което звучи твърде невероятно, за да приемем. Колоните на скучното ежедневие притъпяват вътрешния глас, но с настъпването на нощта всичко излиза наяве. Някои казват, че тъмното не крие нищо истинско. Някои казват, че тъмното не крие нищо истинско. Единствената форма, която приема мракът е тази на страха, а в този сборник Кристиан Желязков цели ... |
|
|
Варна - нови културни хоризонти. Списанието представя победителите от организирания през лятото на 2025 г. от издателство Труд, списание Съвременник и община Варна конкурс за нови автори. На страниците ще откриете: Кристиан Желязков - Пречупване Вероника Иванова - Дядото със сините очи Анелия Атанасова - Пътуващата книга Цветелина Манова - FRACTURE Снежана Стамова - поезия Анна Петрова-Дюлгерова - поезия Варта Берберян-Гарабедян - поезия Георги Чалдъков - Възхвала на един креативен полет от Бургас до Манхатън В рубриката Ателие гостува художникът Светлин Трендафилов. Преоткрийте красотата на културния ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата е част от поредицата "Майстори на приказката" на издателство "Хермес". ... Обявен за крал на приказките, датският писател Ханс Кристиан Андерсен се нарежда сред класиците на световната литература. Великият разказвач подарява на децата вълшебна вселена, изпълнена с печална мъдрост и безгранична вяра и обич. Смелостта и безкористната любов на Грета, малката русалка и оловния войник са трогнали милиони читатели по света, а нравствените поуки от историите за новите дрехи на краля и свинаря остават актуални и до днес. В този богато илюстрован сборник с приказки малките читатели ще се запознаят с ... |
|
|
Ханс Кристиан Андерсен е признат за най-великия разказвач на приказки. Най-хубавите от тях са събрани в този том. ... |
|
|
Приказките от детството са вълшебните светлинки в съзнанието ни, по които се ориентираме цял живот. Когато са разказани с любов, те озаряват въображението ни и го превръщат в най-великия художник. Книга от поредицата Приказна съкровищница от издателство СофтПрес. ... |
|
|
"По пътя вървеше войник: леви-десни! леви-десни! Метнал раница на гръб, препасал сабя: връщаше се от война. Из пътя срещна стара вещица - грозна, отвратителна - долната ѝ бърна висеше чак до гърдите. – Добра стига, юначе! - каза тя. – Ей че хубава сабя! И раницата ти е голяма! Какъв напет войник! Затова сега ще се сдобиеш с толкова пари, колкото ти душа иска. – Благодаря, стара вещице! - отговори войникът. – Виждаш ли ей онова вековно дърво? - рече вещицата, като му посочи едно близко дърво. – Отвътре е изкорубено. Качи се на него, ще видиш хралупа; спусни се надолу по нея, чак до дъното! Сега ще те ... |
|
|
Футуристични импресии."Сам, с лека раница на гърба, слизах от поляните над Езерото на чистотата към хижата при втората тераса на езерната каскада. Стръмната пътека извиваше и се губеше между камъни и големи скални късове, заседнали в земята. В подножието на склона водите на езерата се събираха, преливаха и изтичаха към дълбоките долини. Във вибриращата дрезгавината пред мен се издигаше познатият силует на Витоша, а на северозапад в далечината чезнеше веригата на Стара планина. Слънцето беше в зенита си и сипеше обилна светлина над широките била и туристическите пътеки, оживени от присъствието на многобройни туристи.& ... |
|
|
"Не вярвах, че се е самоубил, докато не видях тялото. Тялото е доказателство за всичко. Животът е едно тяло, по което стъпваш. Неговото беше смазано. Е, не буквално. Гримьорите се бяха постарали. Познах го, разбира се - това беше брат ми. Не съжалявам, че се самоуби - съжалявам само за това, че аз не го направих, а направих друго - започнах да пиша стихотворения; тоест по някакъв начин останах в света, но луд за него. Ами, това е разказ за един живот след това." Из книгата Първият роман на Росен Желязков ни превежда през живот, обречен на недостатъци, несгоди, неми викове и смърт, като с искреността си ни ... |
|
|
"Роден съм на 30.08 в град София. Възраст - не казвам. Млад съм и все по-млад съм. Завършил "Университет по библиотекознание и информационни технологии" - почти. Специалност - да мога да чувам думите и те мен. И затова пиша и поезията пише в мен. Това е втората ми стихосбирка след "Жълта пеперуда в сърцето", която издадох през 2013 г. Моите професионални интереси са магията на словото и претворяване на действителността с него в мен, и светът около мен чрез думите. В началото бе словото, както пише в Библията и до края все е слово. Провеждам семинари и курсове да четеш езика на думите и да ти върви ... |
|
|
"Вече в по-напреднала възраст Боян Магът решил да се засели и усамоти в едно китно селце, сгушено в топлите гънки на Балкана. След като беше пребродил надлъж и нашир земята и беше разнесъл много мъдрост из села и градове, той решил, че е време да види плодовете на усилията си и да даде отчет пред Бога. Навсякъде, където кракът на мъдреца беше стъпвал, изобилието идвало като пълноводна река, градините наоколо цъфтяли и давали изобилен плод. Хората се радвали на мир и благоденствие и живеели в съгласие и добросъседство. Скоро обаче богатата трапеза и изобилието на всякакви блага ги наситили дотолкова, че те се отдали ... |
|
|
"Бъди разумен и умерен в храната - лакомията се изкушава лесно и рови с носа си земята. Една от главните грижи на петела като кмет е да следи за реда и чистотата около сметището и в увеселителните заведения край него. Това не беше лесно, защото кокошките обичат да се разхождат там, за да ровят и откриват клюки. Изравянето на семена изостря любопитството на суетните дами, които ровят, за да докопат новини, а после на кафе в бара бъбрят и гадаят бъдещето си. Когато Рико се яви пред "придворните" красавици, приятно изненадани, те възкликнаха: "Кок, клок, ток". Безгрижен за впечатлението, което ... |
