2000 година, края на септември. В разгара на Октобърфест един 18-годишен тийнейджър, току изкласил Немската гимназия в София и преодолял цялата абсурдна въртележка на визовия режим за следване в престижен университет, слиза от самолета на летището в Мюнхен. Оборудван е с два куфара от времето преди новата ера и един животоспасяващ леген, но и с твърдата нагласа да покори Запада и да докаже, че България има много какво да предложи в негово лице. Реките от мед, масло и конвертируема валута; работа, която ринеш с лопата; луксозните жилища за жълти стотинки и всякаквите други благини на другия свят се оказват... мираж. Налага ... |
|
|
Всяка прилика с действителни лица и събития, е напълно случайна и не е търсена умишлено, но всеки, който прочете книгата "Купи ме" ще разпознае както ситуации, така и лица от прехода. В "Купи ме" има и убийства, и специални служби, и разузнаване, политика и власт. И любов, разбира се, примесена със спецврътки. "Тази книга, написана от стария ми приятел Валенто (Сава Севън), няма да изхвърля през прозореца на бързия влак, напротив, заслужава моя стих... През прозорец на бързия влак аз изхвърлих криминален роман от някакъв кръгъл глупак. Взех китарата и я прегърнах по мъжки да разкажа за какво ... |
|
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
"Книгата, е исторически и личен мемоар на моя дядо, д-р Иван Димитров Строгов - виден общественик, политик и публицист в първата четвърт на миналия век. В продължение на десетилетия съхранявах ръкописа му в малък кожен куфар, пренасяйки го от от къща в къща и от град в град. Сега, към края на моя живот, от предградията на Вашингтон и обратно към България, този ръкопис излиза на бял свят. Българската трагедия от Мармара до Морава излиза във време, когато нови войни и политически размирици бушуват близо и далеч от България. Препрочитам книгата със смесени чувства. Езикът и ерудицията на Иван Строгов са все така ... |
|
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
|
Теренно изследване ... Страниците на тази книга съдържат малка част от документацията на обемно етноложко и фолклористично изследване на българската общност в Словакия. То се вписва в нарасналата потребност от опознаване на българските общности в чужбина през последните години и в контекста на изследователските разработки за българите в Средна Европа – Чехия, Унгария, Австрия и др. След като специалисти от Института за фолклор се ориентираха във възможностите за теренна работа и направиха предварителни проучвания, през пролетта на 2002 г. изследователски екип от БАН - Ваня Матеева, Ива Станоева, Катя Михайлова, Наталия ... |
|
|
Из дневника ми като военен аташе в Петроград през 1914 - 1915 година. В Спомени и преживелици полковник Григор Преславски - български военен аташе в Петроград по време на съдбоносните години 1914 - 1915 - ни отвежда зад кулисите на Руската империя в навечерието и началото на Първата световна война. С око на опитен офицер и аналитичен ум, Преславски описва с изключителна детайлност военната и политическата обстановка в Русия, характерите на ключови фигури като Николай II, императрица Александра Фьодоровна и Распутин, както и напрегнатите дипломатически отношения, довели до глобалния конфликт. Книгата е не само ... |
|
|
Бъдеще с история."Преди две години, на връщане от конференция в Казахстан, можах да обиколя уникалния Узбекистан. Това бе стара моя мечта, защото като археолог знаех, че там са оставили следи велики цивилизации, включително тази на прабългарите. Макар да бях подготвен, останах изумен от величието на Хива, Бухара и, разбира се, Самарканд с мавзолеите на покорителя на света хан Тамерлан. Отнесох със себе си много впечатления, които сега книгата на Любо Гетов ми припомни. Тя наистина е един наръчник не само за историческите забележителности, но и за всичко интересно, което може да се види в тази средноазиатска страна. ... |
|
|
Всичко, което (не) трябва да знаете. Искате да запишете детето си в частно училище, но не знаете дали си струва и къде? Тази книга е тъкмо за вас. В нея са събрани отговорите на всички въпроси, които няма на кого да зададете. За условията, грижата за децата, обучението, програмите, правата на учениците, дипломите и още неща, за които може все още да не сте се сетили, но ще се появят. Представена е много информация от личния опит на автора, от споделеното от други родители, както и мнения на водещи преподаватели, психолози и специалисти от системата на частното образование не само в България. В книгата ще открие те ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
"Чрез книгата се превръщам в страници от думи и букви, а в тях винаги съм търсила моето Аз. Появата на тази книга е продиктувана от един дълъг период,
през който писах за всичко онова, което се случваше около мен; което ме вълнуваше - радваше и натъжаваше. Събрах публикуваните през годините разкази, есета, статии
за отделни книги, пътеписи за посетените градове и манастири у нас
и в чужбина (не да представя себе си, а по-скоро моите красавици - внучките ми, и дъщеря ми - да знаят какво ми е доставяло най-голямо удоволствие в живота). Чрез нея им казвам: въпреки че все нямах свободно време, мислех с ... |
|
|
Славяни ли сме ние, българите? Защо гимназия при нас е училище, а в Америка - фитнес зала? Какъв е произходът на виното, опасна ли е Баба Марта, минава ли камила през иглени уши? Думи за езика е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Тя събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията. Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната ... |
