Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Всички приятели са се събрали в дома на Ежко, за да посрещнат Коледа. Но някой е изял бисквитките от елхата! А някой друг хърка по цяла нощ! И къде е изчезнала червената шапка на малкото таралежче? Всички са в много лошо настроение. Ще успеят ли приятелите да спасят Коледа? Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата Малкото таралежче от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Ежко се подготвя за Коледа. Подрежда и украсява къщата, но тя никак не изглежда коледно. Добре, че мама Мишорана и мишлетата се отбиват и му помагат. Но щом те си тръгват, таралежчето се сеща, че е забравило да приготви подаръци. Дали ще успее да се справи навреме? Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата Малкото таралежче от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Кап-чук-троп! Чук-чук-кап! Ежко се събужда от дъжда, радостен, че най-накрая ще изпробва новия си дъждобран, новите си ботуши, шапка и прекрасния си нов чадър на точки. Но лекият дъжд става проливен, а вятърът се засилва и дъждовният ден на малкото таралежче се превръща в голямо приключение!"Малкото таралежче отвори очи. Дъжд ли беше това? – Ура! Навън вали! - скочи радостно Ежко. – Ще си облека новия дъждобран, ще си сложа шапката и ботушите, ще си взема любимия чадър и излизам!" Из книгата Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по- ... |
|
|
В един зимен ден буря разрушава дома на Ежко. Започва да вали сняг и малкото таралежче тръгва към къщичката на язовеца Тино, за да се подслони. По пътя си среща мама Мишорана и нейните мишлета. Те също са останали без дом и Ежко им дава топлата си шапка. После дава ръкавиците си на видрата и шала си - на малкото еленче... Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата "Малкото таралежче" от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Нощем откъм реката се чува странно тропане и чукане. Кой ли смущава съня на животните? Лиско е сигурен, че е видял Ежко край реката, но сутринта се оказва, че се е заблудил. Ще успеят ли приятелите да разберат какво се случва? Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата "Малкото таралежче" от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Лиско днес е в много, ама много лошо настроение - носът му тече, в лапичката му има трънче, а на всичкото отгоре какаото му е свършило. Ежко и останалите приятели се опитват да развеселят лисичето, но без особен успех. Лиско ядосано хуква към тъмната снежна гора. Малкото таралежче тръгва след него, защото истинските приятели си помагат... Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата Малкото таралежче от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
В една чудна лятна нощ Ежко вижда падащи звезди. Той бърза да каже на приятелите си, за да ги гледат всички заедно. Но в тъмното ги чака изненада и голямо приключение! Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата Малкото таралежче от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
В един слънчев пролетен ден Ежко и приятелите му отиват в гората да берат камбанки. Ежко взема със себе си своя малък братовчед Бебо и търсенето на камбанки се превръща в голямо приключение."След малко ги настигнал язовецът Тино, лисичето Лиско и мишлето Мишоран. – Това е таралежчето Бебо, моят малък сладък братовчед - запозна ги Бодливко. – Ще дойде с нас да ни помага. – Чудесно! А какво е това, което носи? - намръщи се Лиско. – Това е моето одеялце. Не виждаш ли? - засмя се Бебо." Из книгата Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по- ... |
|
|
В един слънчев пролетен ден Ежко и приятелите му тръгват на разходка и се включват в търсенето на великденски яйца, скрити от мама Мишорана. Но две малки патета се изгубват и всички се втурват да помогнат на мама Патица да ги намери..."Беше слънчев пролетен ден. Нежен ветрец подухваше между клоните на дърветата. Таралежчето Ежко и неговите приятели решиха да отидат на разходка. – Какъв прекрасен ден! - усмихна се Ежко и нахлупи специалната си шапка за разходки. – Искате ли да преброим колко цветя са цъфнали и колко бебета животни са се родили?" Из книгата Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в ... |
|
|
"Когато стигнаха до подножието на хълма и до оградата, нищо не беше останало за носене освен малкото вързопче на Люси. Люси се покатери на оградата с вързопчето в ръка, после се обърна да каже "лека нощ" и да благодари на перачката. Но какво странно нещо! Госпожа Ежка не беше изчакала нито за благодарности, нито за сметката за прането! Тя тичаше с всички сили нагоре по хълма. А къде беше бялата ѝ шапчица с къдрици? А шалчето ѝ? А рокличката и фустата? И колко мъничка беше станала! И колко кафява и покрита с бодли! Защо? Госпожа Ежка не беше нищо друго освен един таралеж!" Из книгата ... |
|
|
Една сутрин Ежко наднича през прозореца и вижда, че всичко е затрупано със сняг. Дори не може да отвори вратата на къщичката си. А какво ли правят мама Мишорана и нейните мишлета? Ежко тръгва да им помогне. Но снегът продължава да вали и преспите стават все по‑големи... Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по-хубаво, а приключенията нямат край. Илюстратор: Тина Макнотън. Книжката е част от поредицата "Малкото таралежче" от М Кристина Бътлър. ... |
|
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
