"Опасна дезинформация стана печат, който корпорации монополисти като Гугъл или Мета поставят върху всички онези публикации и материали в своите платформи, които не отговарят на трансатлантическо-либералния мироглед на техните управители. Следва изтриване и блокиране от политически и културно контролирани алгоритми. През последните години това се случи милиони пъти, когато материали за английското кралско семейство, за Русия, исляма или изменението на климата не съответстваха на господстващото мнение. Между репресивните държавни структури и частните медийни монополи се развива нова практика на цензура, за която и ... |
|
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Текстовете и интервютата, събрани в тази книга, са посветени на най-обсъжданите у нас и по света теми. Петър Волгин пише за възхода и падението на евроатлантизма, за интелектуалната нищета на днешните лидери на ЕС, за големите геополитически промени, предизвикани от действията на новия управленски екип в САЩ. Като евродепутат Волгин става пряк свидетел на огромните щети, които именно ръководителите на Евросъюза нанасят на идеята за обединена и силна Европа. Колко дълбока е ... |
|
|
Книгата представя историята на радиото в България през социализма чрез три изследователски анализирани кръга: документи от институционалния архив на медията, специализирана периодика и дълбочинни интервюта. Българското радио е разгледано като един от основните стълбове на властта, като незаобиколим фактор в културата и всекидневието на хората и като инкубатор на професионалната еманципация на българската журналистика. ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
|
|
Идеологическо кондициониране във фасадната демокрация. Откритият диспут е основна предпоставка на демократичното общество. Диалогът в основата му вече отдавна отсъства не само в Германия, но и в много други западни държави. Политиката на утвърдените сили се диктува от пазарно радикална и войнолюбива многопартийна коалиция. Индустрията за въздействие върху съзнанието отразява и усилва тези идеологии. Фактът, че правовата държава страда и излиза от релсите, изобщо не впечатлява тези доктринери. Вече дори не става дума за медийна манипулация и пропаганда, а далеч повече за психологическо стълкновение, информационна война и ... |
|
|
Бил Гейтс, Биг Фарма и глобалната война срещу демокрацията и общественото здраве. Медиите, финансирани от големи фармацевтични компании, убедиха милиони американци, че д-р Антъни Фаучи е герой. Какъв е той в действителност? Като директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести, Фаучи разполага с над 6 милиарда долара годишно, което му позволява да диктува резултатите от здравните изследвания в цял свят. И той използва тези пари, за да упражнява контрол върху болници, университети, списания и хиляди влиятелни лекари и учени, които може да съсипе, подпомогне или възнагради. След щателно проучване и ... |
|
|
Срещи с 49 майстори на словото и изкуствата. ... "Познавах лично (и имам шанса да познавам сега, в годините на нови обезценки) повечето от героите на тази книга – нестандартни, талантливи, неопитомени от идеологеми и цензура майстори на литературата и изкуството. Между премълчаното и патетично изреченото за тях, между професионалните анализи на критиката и блудкавите клишета от жълтите хроники, често се губеха нюансите на личността. Тук се опитвам да уловя детайлите – криволиците по пътя, неудовлетворението и сладките мъки на славата, любовта и терзанията, завистта и презрението, иронията и самоиронията. Вярвам, че ... |
|
|
Тази книга е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му. Нейна тема е базовата структура на българския социален, политически и културен живот. Доказва се, че изначални нейни стихии са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката; тъкмо те изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната поликултурност и липсата на селективни критерии раждат масовия популизъм с нагона му към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Принципно непродуктивен, популизмът е и двигателят ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
|
|
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии). За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както ... |
|
|
Как новинарските медии ни научиха да обичаме цензурата и да мразим журналистиката. ... През последните четири години носителката на петкратна награда Еми за разследваща журналистка и автор на бестселъри на Ню Йорк Таймс - Шерил Аткисън събира и анализира тревожни инциденти, проследяващи шокиращото прехвърляне на властта на това, което преди бяха най-уважаваните новинарски организации на планетата. За пръв път водещи новинарски ръководители и репортери, представляващи всички големи национални телевизионни новини - от ABC, CBS, NBC и CNN до FOX и MSNBC - говорят откровено, доверявайки се на Аткисън за смъртта на новините, ... |
|
|
Погълнати от непрестанния поток от безсмислена информация, ние сякаш все още не проумяваме изцяло дълбоките процеси, протичащи встрани от рамката на малкия екран. Отказваме да приемем напредващия демонтаж на политическата система, налагането на все по-строга цензура и разпадането на познатия ни свят, независимо че се случва пред очите ни. Не приемаме, че науката, политиката, правото и образованието са изместени от повсеместна медийна истерия и че колкото по-упорито заявява тя своята значимост, толкова по-очевиден става нейният провал в задачата да предотврати наближаващата катастрофа. Тази истерия разпространява духа на ... |
