Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
"Днес не ми се излиза е впечатляващо уверен дебют. Написан енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения, романът на Неда Узунколева проследява интензивния вътрешен монолог на трима герои, оголени до най-човешкото си състояние - това между живота и смъртта. Техните истории ни припомнят, че истинското живеене е за фанатиците, за способните да изживяват по хиляда живота на ден. Това е възторжен трибют именно към тях - хората извън кутията. Тези, които макар и да прекосяват куп чужди съдби, остават самодостатъчни. Които свирят на една-единствена струна, но го правят гениално. Затова и ... |
|
|
В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса. Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Романът, който скандализира света. Едно от най-важните произведения на Ерих Кестнер в пълната си, нецензурирана версия. "- Спомняш ли си? - отново попита той.- Половин година след това вече бяхме готови за поход. На мен ми дадоха осем дни отпуск и заминах за Граал. Заминах, защото като дете бях ходил веднъж там. Отидох, беше есен и меланхолично се разхождах по меката пръст из елшовите гори, в която краката ти потъват. Балтийско море беше полудяло и курортистите се брояха на пръсти. Десет прилични жени имаше на склад и с шест от тях спах. Близкото бъдеще беше решило да ме преработи на кървавица. Какво да правя ... |
|
|
"Спомням си сякаш вчера беше, а не преди няколко години... В един горещ и напълно обикновен ден чичо Олег и Алисе изненадващо кацнаха в Мауес. Когато рано сутринта получих имейла, с който ми съобщаваха, че тръгват от Белен и ще пристигнат още преди обяд, се разтревожих: какви ли са ги надробили там, дали не се е случило нещо лошо, за да пристигнат толкова внезапно?" Из книгата ... |
|
|
Аз съм Симон и много обичам да флиртувам. Сигурно съм смешен, но привличам вниманието на всички, защото нося различни чорапи, един къс и един дълъг. Винаги искам да се случва това което поискам. Ако не се получи се сърдя и си тръгвам, затова приятелите ми винаги заключват вратите. Веднъж ме забравиха във влака, от тогава не обичам влакове и ме е страх от тях. Ако искате да съм ваш приятел, никога не ме качвайте да се возя на влак. Играчката може да се пере ръчно. ... |
|
|
"Тази книга има пулс. Жива е, пътува през географиите на телата, по посоките на душите, след стрелките по гарите, в сезоните на сърцата ни. Спира се на някоя улица в Париж, пресича Сена, лети със самолет, пуска хартиени лодки, свързва дъждовните площади със западния бряг и Женския пазар, пътува през времето по реката на Сидхарта... Остра е като систола - пуска бримки по пуловерите, с които обличаме премръзналите си чувства и по чаршафите, под които крием греховете и истините си. Дълбока е като диастола, като пропадане в осъзнаването, че нищо не е вечно, най-малко биенето на сърцето и като дланта, в която лежат ... |
|
|
"Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. Прочетете тази книга. Прочетете всичките ѝ книги." Ана Цанкова "Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на ... |
|
|
Джулиет Ферърс не е тази, за която се мисли. Нищо в света ѝ не е такова, каквото изглежда. Мисли си, че най-накрая е победила Възобновителите. Мисли си, че най-сетне е поела контрола върху живота си, силите и болката си в свои ръце. Но всъщност само е започнала да разнищва лъжите, съпътстващи живота ѝ. И пред нея има два избора: Да бъде оръжие. Или да бъде воин. Този път не е сама. По-силна, по-смела и по-издръжлива от всякога, Джулиет ще се бори за живота и любовта си, заедно с приятелите си. Но първо ще трябва да оцелее след битката, развихрила се в собствената ѝ глава. Трябва да си спомни коя е." ... |
|
|
Животът, който ми се падна е автобиографичен роман, написан без маска, без грим и без страх. Историята на Дони Василева не е просто лична изповед - тя е документ на вътрешна битка, обществена потребност и дълго чакана истина, която разтърсва не само сърцето, но и системата. Родена в София. Щастливо отгледана като осиновено дете в с. Роза, тя дълги години е в пълно неведение за биологичния си произход, Дони тръгва по пътя към най-съкровения въпрос: Коя съм аз? Този път я отвежда не само до отговорите, които променят живота ѝ, но и до промяна в закона - нейната смелост и решимост допринася хиляди осиновени хора в ... |
|
|
"По същество най-новата стихосбирка на Ели Томинска, носеща метафоричното заглавие "Птица с едно крило", не е просто сбор от стихове, а изригнал вулкан, чиято лава дълго ще се утаява в сърцата и душите на читателите! Лично мене ме удовлетворява естетиката на изказа, на светоусещането ъгъла. Впечатлен съм от философските дълбочини, опиращи някъде от исконните ни поетични основи, черпейки сили от корените дори на мислители от Изтока... Това си проличава най-вече в интересните поанти. Същите думи могат да се кажат и за трите цикъла, изградени от стихотворения с такъв заряд на темперамента, които за пореден ... |
