Красив и актуален пъзел за омразата и любовта, за тероризма и национализма и за надеждата за по-добро бъдеще. ... Двама младежи и едно момиче извършват терористично нападение в книжарница за комикси в шведския град Гьотеборг, където е организирана среща с художник, станал известен с провокативните си карикатури на пророка Мохамед. Единият терорист е убит от полицията, а когато другият е напът да пререже гърлото на художника, момичето, което има задачата да заснеме насилието, го застрелва. По време на атентата тя осъзнава, че нещо не е наред, че вече е е виждала това, което се случва сега, в бъдещето, на екрана на рекламен ... |
|
|
Подпомага храносмилането и успокоява при газове и колики. ... Всички бебета страдат от образуване на газове. Едни страдат повече, други преодоляват това неудобство по-леко. Преди да опитате да помогнете на вашето бебе да се облекчи от газовете, е добре да разберете каква е причината за неговия плач. Плачът е основно средство за комуникация на бебето и може да бъде: от глад, от липса на физическа близост, болка, студ, топлина, преумора или нужда от смяна на пелените. Характерният плач, причинен от газове, е по-пронизителен и остър и може да бъде придружен от спазми. В някои случаи бебето може да вдига и присвива крачета. ... |
|
|
Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете. - Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва. Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Сефарадската жива памет."От края на Средните векове в големите балкански градове на Османската империя са живели общности, говорещи езика на Сервантес (староиспански). Това са били голяма група евреи-сефаради, прокудени от Испания след Инквизицията през 1492 г. В техния фолклор читателят ще открие чудния изказ на джудео-еспаньол. Обиквах го, влюбих се в силата и красотата на мъдростта, в начина, по който ме кара да мисля, да възприемам света. С наслада слушах и четях малките разкази, наречени еврейски - ясни и самокритични. Какъв е фолклорът на евреите? Той не е само съвкупност от устното народно творчество, а ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете.... Все ще дишам Аз... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът... Нима?... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Лечебното родителско докосване. Под научната редакция на д-р Димитър Пашкулев. ... Какво е по-естествено от докосването на вашето бебе? То е част от вас. Дошло е чрез и от вашето тяло. Плод е на любовта Ви с вашия партньор. Държането на ръце, докосването и полюляването са естествена част от родителски инстинкт. Чрез докосването ние успокояваме и получаване успокоение, облекчаваме и получаваме облекчение, ние се свързваме и утвърждаваме нашето единение. През вековете майки и бащи са постигнали "отнемане на болката" на тяхното любимо мъниче, давали са му облекчение, прогонвали са болката надалеч. Ние импулсивно ... |
|
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |
|
|
Чен Ди расте в Китай през 90 -те години на миналия век, в село, където неспазването на стриктно наложената политика за едно дете на семейство се смята за равносилно на престъпление. Тя трябва да се бори, за да получи образованието, за което жадува, в свят, където момчетата са поставени на пиедестал. Когато става свидетел на жестока сцена, последвана от немислима семейна трагедия, всичко, което си е мислела, че знае за своята общност, е изтръгнато от корен. След последвалата преждевременна смърт на майка ѝ жаждата за отмъщение на шестнайсетгодишната Чен Ди срещу онези, които смята за отговорни, води до ... |
