Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
"Пътят - той е в приказките за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: "Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш". И ти потегляш, под стъпките ти - зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш - надолу - бездна, нагоре - небе. Да паднеш - не искаш, да полетиш - не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си." Ценка Пенева Ценка Пенева е родена в град Разград през 1963 г. ... |
|
|
"Роден съм на 3 май 1947 г. в гр. Сопот, област Пловдивска. Весело и щастливо живях в малкото и красиво подбалканско градче до завършването си на 8. клас. После завърших механотехникума в гр. Карлово, а след това и ВНВМУ "Н.Й. Вапцаров" - през 1971 г. Останах на работа във Военноморския флот като политически офицер. Учих три години в Москва във Военнополитическа академия и продължих да служа на корабите във флота. Уволних се през 1992 г. и до 1996 г. плавах под чужд флаг по океаните на планетата. Незабравимо време. От 1996 до 2002 г. съдбата ме отведе във фирма, която ми даде възможност да пребродя де що ... |
|
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
Първата книга на Диана Игнатова е сборник с 23 разказа - истории за хора, събития и места, които мислим, че (не) познаваме."Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед... Женски глас прошепна: Сир, нося картите. Искахте да ви гледам." Из книгата "Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата, която държите в ръцете си. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
This is a book that traces the boundaries of home. Twenty-two stories dedicated to the road. Twenty-two essays about life on the verge of languages and worlds. "My Brother's Suitcase" is an anthology of twenty-two stories about the evasive nature of the modern concept of ‘e/im/migration.’ A book about the language we feel at home with. About the suitcases that we carry around the world-suitcases full of memories, old photos, and dreams of home."The reflective, funny and bittersweet stories in My Brother's Suitcase made me rummage through my own baggage, accumulated over twenty years of expat life ... |
|
|
Сборник с приказки в 64 страници. Книжката е подходяща за деца, които сега се учат да четат и за тяхно удобство текста е много голям. Част е от поредицата Най-обичам да чета на издателство Посоки."Някога в далечно царство, една зимна сутрин красива кралица бродирала до прозорец и си мислела: "Когато си имам детенце, искам да е бяло като снега навън, с устенца червени като кръвта, а косите му да са с вълни като морето." Не след дълго кралицата родила момиченце и то било такова, каквото си пожелала преди това. Нарекла я Снежанка. Скоро обаче кралицата умряла. Една година по-късно кралят решил да се ожени ... |
|
|
Книжката е част от поредицата Любими приказки на издателство Посоки. Корицата е твърда, с дунапрен. ... |
|
|
Сборник с приказки в 64 страници. Книжката е подходяща за деца, които сега се учат да четат и за тяхно удобство текста е с голям шрифт."Живели някога отдавна дядо и баба. Дядото бил много добричък, а бабата - зла-презла. И двамата имали по една дъщеря. Дъщерята на бабата била също като нея - зла и мързелива, а на дядото - добра и сръчна. Каквото и да трябвало да се свърши, тя го правела и то много добре. Освен това дядовата щерка била и голяма красавица. На бабата обаче, все нещо не ѝ харесвало, все нещо не ѝ стигало. Никога добра дума не казвала. Бабата никак не харесвала дядовото момиче и затова ... |
|
|
Георги Хаджийски е роден на 2 април 1967 г. в гр. Самоков. Образование: История и география - ПИ Л. Каравелов, както и бакалавърска образователно-квалификационна степен по специалност социална педагогика и магистърска по специалност социални дейности със специализация мениджмънт на социалните дейности на СУ Св. Климент Охридски. Работил е като социален работник, началник отдел и ръководител на общинската служба за социално подпомагане в Самоков, както и като учител по история и география, педагогически съветник и помощник-директор, а също и кмет на село Драгушиново. Автор е над 200 научни и публицистични текста в ... |
