"Книга, която няма да те спаси, но ще седне до теб, когато вече няма какво да се каже. Ще те пита дали си ял, ще те хване за ръка преди да се разплачеш, ще се разсмее първа, когато ситуацията е за смях от ужас. Това е гласът на поколение, което се учи да обича, да скърби и да се съпротивлява сред руините на личното и общото. Не е манифест, не е утеха, не е лозунг. Книгата вижда и си спомня това, което понякога съзнателно или инстинктивно се забравя, за да оцелее сърцето. С гняв, грижа, черен хумор и безпощадна нежност, тези стихотворения изричат онова, което често се премълчава. Казват го кротко, рязко и докрай." ... |
|
|
Познат на милиони по света със своята сценична сила и провокативна лирика, Тил Линдеман е и поет с над 20-годишна творческа история. В 100 стихотворения той създава свой собствен поетичен свят - плътен, тъмен, чувствен и безкомпромисен. Темите, които Линдеман изследва, изграждат неговия космос: природата, тялото, самотата, насилието, любовта, злото, животните, болката, красотата, езика, смъртта, секса. Поетът играе с класически поетични форми, стихове, народни песни, броилки, балади и винаги намира своя собствен тон, в който съжителстват черен хумор и ирония, сурова откровеност и неочаквана нежност. 100 стихотворения е ... |
|
|
Символ верую Вярвам в непосилната лекота на битието. Вярвам в любовта дори по време на холера. Вярвам в трима другари. Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота. Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си, дори да е самотен бегач на дълги разстояния. Вярвам в споделеността на вино от глухарчета. Вярвам в красотата като гравьор на сънища. Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка. Вярвам в живота като начин на употреба. Вярвам в дълга към удоволствието. Вярвам в смеха и забравата. Вярвам, че всеки има право на поправки. Вярвам в живота назаем. Вярвам в отхвърлянето на гордостта и ... |
|
|
"Втората книга с поезия на Денис Нуф продължава линията на Коридори-те, в които авторът търси отговори за същността на битието. Умозрителна и съсредоточена в своето разсейване от онази сърцевина на нещата и света, която изглежда празна, но съдържа цялата информация и механизми на реалността, поезията на Нуф оставя отворени врати и прозорци към онези наранени бездни, където се крие нашето допълване." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Има поети, които сякаш никога не са срещали живота. Има такива, които така и не са успели да постигнат честността. Има доста, страхуващи се от думите. Появяват се обаче и поети като Калоян Иванов, готови да стигнат докрая на предоставения им свят. И докато с едните поезията съществува, с другите тя намира отново и отново смисъла за своето съществуване. Градска и небесна, ежедневна и вековна, изпита до дъно и жадна, Ритане в облаците е безкомпромисна книга, родена да храни с кръвта си." Георги Гаврилов "Калоян Иванов знае какво му трябва на един мъж, когато звездите не светят за него. Затова винаги ... |
|
|
"Здравей, казвам се Моника Александрова и нямам търпение да ти разкажа за себе си и за моя живот. Ще направя това в 40 писма, които написах за теб. Вярвам, че да изпратиш писмо на някого, е нещо лично и несравнимо. Така получателят може да те разбере, да те усети, да се смее и да плаче с теб. В моите писма ще има много случки, някои забавни, други - не толкова, но ще ти кажа какво аз съм научила от всички тях. Ще ти задавам въпроси, на които ще се радвам да ми отговориш, като ми пишеш на имейла в книгата. Да не забравяме, ще добавя в писмата и не малко снимки, които не си виждал/а. А ако случайно видиш QR кодове из ... |
|
|
"Стихосбирка на Нинко Кирилов Слънцето сърцето се откроява като едно от най-значимите поетически явления в съвременната българска литература. Тази книга не просто говори за уязвимост и болка - тя ги превръща в съзнателен поетически акт, близък по дух до мрачната интимност на Шарл Бодлер и екзистенциалната откровеност на Уолт Уитман, но с помощта на инструментариум от литературния постмодернизъм и авангард. Слънцето сърцето е книга, която не търси утеха, а предизвиква читателя да се изправи пред неизказаното, пред разпада и в същото време пред възможността за ново начало. В този смисъл тя е не само творческо ... |
|
|
Тази книга от поредицата Scribens Acoustic от издателство Scribens, проследява историята на концертите на Графа от малко момче до мъжа, в който се е превърнал днес. Тя разкрива неговия свят и какво стои зад светлините на прожекторите - треската на подготовката, напрежението преди първия акорд, хаоса и тишината преди взрива от аплодисменти. Това е разказ за любовта и тревогите, за сценичния трепет и за онзи миг, в който музиката ти дава истинска свобода. Книгата отвежда читателя зад кулисите на турнетата - от читалищата до големите зали и стадиони, през сълзите, смеха, абсурдните ситуации, съмненията, невъзможните ... |
|
|
Не е четвъртата поетическа книга на Александър Христов, автор на Крайпътна обител (2017), До първата сянка (2021), Ако мястото е време (2022). Александър Христов е доктор по българска литература и асистент в Катедра Българска литература, ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Носител е на награди за поезия, белетристика, критика. Стихотворенията му са превеждани на английски, испански и немски език."Вниманието е оръжие, когато сирени като великани стъпкват работливите мравки на мислите и мъртвите потъват като вино в големите гърла на малки екранни говорители. Приласкават пияни призраци на измислени голиати и давидовци. Няма ... |
|
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
|
Птици тръгнах си вълненията ми стихнаха като море след буря цветът ми беше равното синьо на небето в края на август нищо не можеше да ме докосне разбирах птиците летиш и летиш без да можеш да кажеш откъде знаеш посоката. Мария Гетова Мария Гетова е родена в Русе през 1999 г. През 2022 г. придобива бакалавърска степен по Културология. Публикувала е поезия в различни електронни списания и е носител на втора награда на Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, 2022 г. ... |
|
|
"Тилда на Мария Куманова съдържа остро сетивна, конвулсивна, едновременно драматична и иронична към себе си поезия. Писана е с горест и носталгия, с осмеляване и усъмняване - и с ясното съзнание, че поетът е сам и гол срещу света, без маска и без броня, всевластен и безсилен медиум, чиято енергия извира от болката - и той просто трябва да е раним, тъй като именно през изстрадването на живота проговаря онова, което е отвъд думите, традициите и човешкия опит. Мария Куманова знае, че от всички времена, които пресичат и разсичат битието, от значение е времето, в което раните се превръщат в белези и в което вътрешният, ... |
