Последните години на Второто българско царство. Многобройните държави на Балканския полуостров, раздирани от междуособици, така и не успяват да съберат напълно силите си срещу военен съперник, който има добре разработена дългосрочна завоевателна стратегия. България е на предната линия в цивилизационния сблъсък на европейските народи със зараждащата се Османска империя. На фона на тези метежни събития между двама млади аристократи припламва искрата на най-висшето човешко чувство. Връзката им в началото е невъзможна, и това силно чувство трябва да бъде потискано. Може ли жена да обича двама мъже едновременно? Има ли право ... |
|
Веселбата свърши. Почти. ... Валкирия. Даркесата. Стефани. Светът не е достатъчно голям и за трите. Краят ще дойде. Войната между Убежищата беше спечелена, но не и без своите жертви. След загубата на Валкирия Каин, Скълдъгъри Плезънт е принуден да използва всички средства, за да открие и спре Даркесата, преди тя да успее да превърне света в черни безжизнени пепелища. Затова той събира екип от войници, ловци на чудовища, убийци, престъпници... и дори отражението на самата Валкирия, доказало убийствените си способности. Войната може и да е свършила, но финалната битка предстои. И не всички ще излязат живи от нея. ... |
|
Двама наемни убийци. Една принцеса. Един изгубен наследник. Последният оцелял от кървавата разправа с древния Орден на Мортон се завръща в Ерехия под чуждо име - не като герой, а като призрак от миналото, заклел се да унищожи кралството, лишило го от семейство. Но когато се изправя лице в лице с нея - принцесата, която носи не корона, а оръжие, съдбата му се преобръща. Тя е Красивата смъртоносна. Той е Последния син. Хадриан и Бриела се изправят един срещу друг в смъртоносен дуел на чест, коварство и дълг. Ала когато страстта се намесва, схватката се превръща в танц. В един свят, където всеки носи маска и всеки крие ... |
|
Прекрасно магична и плашещо реалистична история. ... Геноцид вилнее в Кралството на Седемте реки в постапокалиптична Африка. Агресорите нуру са решили да следват Великата книга и да унищожат народа океке. При поредното им нападение една жена е зверски изнасилена, но тя успява да избяга в пустинята. Там ражда момиченце с коса и кожа с цвета на пясъка и веднага разбира, че дъщеря ѝ е различна. Кръщава я Ониесону, което означава "Кой се бои от смъртта?". Години по-късно момичето чиракува при магьосник, който ѝ помага да разкрие съдбата си: тя трябва да освободи своя народ от тиранията на нуру. Поемайки ... |
|
Книга с криминални истории ... Както почти всички книги на Юз Алешковски, и "Светлина в края на дулото" (саркастична парафраза на най-разпространеното сред страните в преход политическо обещание за "светлина в края на тунела") е пределно дръзка, самобитна и уникална - дори само заради факта, че отново вместо в Русия, излиза първо в чужбина, този път в България. Състои се от две части. В първата са подбрани десетина разказа от излязлата през 1984 г. в САЩ "Книга на последните думи", във втората - шест непознати за читателя повести, писани след края на перестройката, разпадането на СССР и ... |
|
Поглед отвъд. 21 реални истории, които ще променят начина, по който виждаш живота и смъртта. 21 души, докоснали се до отвъдното, се завръщат, за да споделят послание на светлина, вяра и любов. Техните истории ще променят начина, по който гледаш на смъртта - и ще ти покажат, че душата никога не умира. Всички те разказват едно и също - че съзнанието продължава, че отвъд страха и болката има светлина, любов и мир, които не могат да бъдат описани с думи. Техните преживявания ще ти дадат куража да погледнеш смъртта с други очи и да осъзнаеш, че душата не умира - тя просто се завръща у дома. Тази книга е за всеки, който е ... |
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..."..." ... |
|
Черният магьосник Войд е избягал от затвора на Пустотата! Пантеонът го издирва неуморно, ала не може да открие и следа от него... Всичко отново е в ръцете на Индор, неговия ученик Джак и Братството на Почти Пълната Луна. С помощта на Найджъл и Пам Дора, Орденът на Кетъринга и Крал Скрос свикват Велико събрание в столицата Лонтинда с надеждата да измислят план за победа над приближаващите армии на Войд. Освен страховитите създания към града се е насочил и Герихт - неописуемият Ужас от магьосническите войни... Междувременно самият Войд се завръща към върха на силите си и сякаш нищо и никой не е в състояние да го спре. Той ... |
|
В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |