|
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
|
На 24 февруари 1922 година Учителя разтваря вратите на Окултната школа. В продължение на 22 години за един час през седмицата той постепенно разгръща страниците на познанието за битието, космоса, природата, човека. Говори за великите принципи и закони на Божественото, за обикновения живот и универсалното послание. Съпоставя света на микроскопичното с този на необятното. Разширява границите на съзнанието. Дава методи за трансформиране на нисшето човешко естество във висше, за развиване на ума, сърцето, волята. Чертае пътя на новия човек... Всяка сряда призори, от есенното равноденствие - началото на учебната година, до ... |
|
|
Сюжетът проследява стара семейна сага, разиграла се в началото на миналия век, в която са преплетени интересни човешки съдби. В центъра на драмата е греховната любов на млада бургаска еврейка, която се влюбва в красив и богат турчин и забягва в Цариград, като зарязва мъжа си и двете си малки деца. Той е сладкодумен и артистичен чешит и става любимец на малкия Бургас. А защо моста над реката, пресичаща някогашния Карабунар, и до днес се нарича Аврамовия мост, ще разберете, ако прочетете книгата. Аврамовият мост е роман на авторката Вивиана Асса, чиято предишна книга Моят Шабат ѝ донесе голямата награда на ... |
|
|
Епос за старата улица Дунав. ... Романът Ave, Dunav на Георги-Момчил Попов е своеобразно дърво на живота, преплело усуканите съдби на няколко рода, впили корени през най-новите 150 години в старата софийска улица Дунав. Корени здрави, гъвкави и мощни тук на Балканите, но с клони, млади филизи и листа над цялото Земно кълбо. От Сидни в Австралия, през Александрия, Маракеш, Париж и Варшава в Африка и Европа, та и до Аржентина на юг и Ванкувър в Канада чак на Тихи океан. ... |
|
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
Роман(с) е от книгите, които те хващат от първата си страница и те държат до последната. В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети - българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Ще допишат ли своята любовна митология или... Текстът е психологически и социално-исторически разрез на персонажите и обществата в Русия и България, но той ни предлага и особен тип ретардации, изпълнени с екзистенциално-философско познание. Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, ... |
|
|
"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
|
|
Опаловите часове са най-истинското време от денонощието. Настъпят ли вечер, когато слънцето още не се е скрило и отблясъците му осветят небето, облаците стават ту ефирно розови, ту гълъбови - прелестни са. Граничните състояния на деня и нощта. А има ли граница, има и спирка. Дали времето спира, или ти спираш, не е ясно. Но спираш и се вглеждаш в себе си, в света. Опаловите часове са заредени с алюзии на действителността. Те внушават по заобиколен начин това, което става с героите в книгата, с живота им, в паралел със съдбите им четеш едно нещо, а си представяш друго. Като в мъгла, когато пред очите ти се изправя ... |
|
|
Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
|
|
Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |
