"Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден." Из книгата С тези думи започва своеобразните си мемоари ... |
|
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
|
"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
|
"...Много точни и добре формулирани наблюдения, умение да се вижда и зад видимото, интерес към живота и човека, енергия вдъхновена от човека изкуството и отправена с болка към човека и изкуството -това е книгата духовността, за неспокойния и винаги търсещ смисъла и истината в света и в себе си човешки дух. Вик от болка за нарушената хармония и равновесие в света, човека и изкуството. Книга, която ни вълнува и ни кара да се замислим!" Из книгата ... |
|
|
Новото в научно-образователната програма на Школата на Христос ... Новият период в науката изисква различно от досегашното светоусещане. Необходимо е в хода на изследователската работа да се включва винаги спецификата на интуитивното познание. То да бъде отправна точка, от която да се тръгва. Интуитивното познание е отвореният прозорец към Божествения свят. То "проговаря" тогава, когато човешкото съзнание е освободено от предразсъдъци и когато водеща роля има добронамереността. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
|
Съставител: Евелина Белчева. ... "В цялостния модус на записките по неизбежност се включва и друга гледна точка - на предговора и послеслова, които правят опит да обговорят - поне отчасти - записаното и личността на автора от днешна гледна точка. Невъобразимо трудно. Бележките винаги прибавят към дозата субективност, която е наложителна в подбора, защото в целостта си дневниците са необозрими. "Записки от "прехода" са предназначени за по-широка публика, това не е академично издание. Всички имена, за които става дума, са достатъчно известни в общественото пространство. Най-важното качество на ... |
|
|
"Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото подпадание под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо място в нейните страници? Според нас: българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез които ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството." Захарий Стоянов Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Четвърто допълнено издание. ... "Настоящото издание включва записките, водени саморъчно от Константин Павлов в девет тетрадки с твърди корици - голяма и малка. Някои от тях са нахвърляни на отделни листове, грижливо запазени от съпругата Мария Павлова, други са преписвани или правени от нея под диктовката на поета. Основната част от тия записки, подбрани и подредени от автора им, излезе през 2000 г. в издателство Жанет 45. Тук читателят ще намери повече от 60 нови фрагмента, както и отделни отговори от интервюта и анкетни, които поетът даваше винаги писмено или с изричната уговорка непременно да изчете и одобри, ... |
