В книга 34 темата на броя е текст и изобразително изкуство."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да ... |
|
|
В книга 34 темата на броя е екокритика."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за ... |
|
|
В книга 32 темата на броя е литература и театър."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че ... |
|
|
В книга 33 темата на броя е популярната литература."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, ... |
|
|
В книга 27 от списание Литературата темата на броя е Култура и пандемия."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е литература и кино."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова ... |
|
|
В книга 28 от списание Литературата темата на броя е Антиутопиите през XXI век."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
|
Съвременна лингвистика е списание на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Българска реч е списание за езикознание и езикова култура, издание на Факултета по славянски филологии при Софийския университет Св. Климент Охридски съвместно с Фондация Проф. д-р Максим Младенов. Книга 2 на списание Българска реч за 2025 г. е посветена на 60-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Красимира Алексова. ... |
|
|
Десети брой Голямото синьо съдържа 15 разкази от 15 автори: Динко Горянина - Мартин Дангов Синята орхидея - Моника Симеонова Докато опитвах да ти пиша - Зорница Иванова, автор на Хроники на сходствата 450 HM - Евгения Динева, автор на Животните нямат бащи Голямата риба - Диана Фъртунова Небесните стада - Хари Спасов, автор на Поетични изгреви Урок по рисуване - Лора Метанова Синия цар - Бориса Борисова Море Огоста - Кристина Нихогосян Копнеж за живот - Гергана Павлова Подводно приятелство - Кръстю Мушкаров Любимото синьо - Емил Костов, автор на Видовден За краткия земен път - Николай Тодоров ... |
|
|
Осми брой Сладки истории съдържа 14 разказа от 15 автори: Крадецът Коледа - Диана Софрониева; Майка ми никога - Мартин Дангов; Жената, която се опита да се себеизмени - Вихра Безименска; Саботьор - Ангел Сефиротов; Новата корица - Мишо - Слав Димитров; Залесяване - Даниела Тенева; Сладко от смокини - Диана Фъртунова; Диня - Гергана Йоханова (Гери Йо); Сладко - Валентин Д. Иванов; Захаропластио - Рада Рос; Захарната дама - Димана Сотирова; Нещо по-различно - Славена Николова; Желирани бонбони - Радина Ангелова; Аферата Баклава - Емилиян и Станимир Вълеви. ... |
