Оркестър „Млади Тракийци” е създаден в края на 1992 г. от Божидар Стрехин и Николай Карлакашев. След двегодишна работа на двамата музиканти в оркестър „Тракийски извор” те решават да се отделят и да направят оркестър с нов облик и звучене. Както всяко ново нещо, така и създаването на нов оркестър е трудно. След първоначално лутане те решават да поканят Мария Пашева за певица. С много труд и желание успяват да осъществат първите си записи в студиото на известният цигулар Георги Янев. Така през 1994 г. е осъществен и първият албум на оркестъра „За теб Мария”. През оркестъра са минали доста именити млади и талантливи ... |
|
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
|
Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние. Тези особености на музикално-фолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър “Хоро” от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България. Това ... |
|
|
В поредицата от компактдискове със записи на най-добрите български фолклорни ансамбли, издадени от Гега Ню, програмата на ансамбъл “Тракия” заема особено място. На пръв поглед ансамбъл “Тракия” продължава традицията на най-добрите състави – репертоарът му е съставен на основата на автентични песни, свирни и танци от цяла България, оркестърът е традиционен, музикалният и танцов материал е претворен от известни творци, които сътрудничат и на други ансамбли… И все пак – още с първите тактове, които слушателят чува, идва изненадата: искрящ хор, виртуозен и напорист оркестър и най-вече интерпретацията на песни, които ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Моята първа книга за музикалните инструменти + приложено CD с музикални примери и обяснения. ... Чичото на Тина е диригент. За рождения ѝ ден той е намислил необикновен подарък - ще я вземе със себе си на репетицията на оркестъра (и то с котарака Силвестър - по изключение, разбира се!), а вечерта мама и татко ще я заведат на самия концерт. Музикантките и музикантите от оркестъра показват на малкото момиче своите инструменти, обясняват му как са построени и какви тонове могат да се извлекат от тях, а накрая и демонстрират как се свири на всеки един. Цигулката може дори да мяука, флейтата да чурулика като птиче, а ... |
|
|
|
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент – хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече – чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийско-балканджийски стил, между традиционни музикални инструменти /копанка, гайда, кавал, тъпан/ и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симибиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране. Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл “Добруджа” в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и ... |
|
|
Акордеонистът представя свои авторски бавни мелодии, хора и ръченици, записани с оркестър и вокалния квартет „Ева”. Свързваме името му и с оркестър „Тракия” – състав, основан от него и кларинетиста Иво Папазов-Ибряма през 1975 г. С „Тракия” Нешко Нешев е обиколил света; свирил е на големи сцени в Азия, Америка, Австралия, Европа. Негови изпълнения са отличавани с престижни награди, между които са Първа награда в конкурс за акордеонисти във Финландия (1985 и грамота от Института за световна музика (САЩ, 1999), а композицията му „Беломорска сюита” печели Първа награда на радиоконкурс в Братислава през 1984 г. ... |
|
|
Музикална къща Gega New започва поредицата “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР”. С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа. Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика. В “БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР” – 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Маседония, записана от духов оркестър, каба трио “Родопея”, ансамбъл “Добруджа” – Добрич, Шопската група, сестри Георгиеви, сестри ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
