Стивън Кинг сочи Ричард Матисън за свой учител и вдъхновител и дори посвещава романа си "Клетка" на него, а Джордж Ромеро признава, че прочутият му филм "Нощта на живите мъртви" е силно повлиян от "Аз съм легенда". За Дяволската къща в Мейн се носят всевъзможни слухове и легенди - толкова страховити, че тя стои запечатана от близо три десетилетия. Всеки, дръзнал да прекрачи прага ѝ, е намерил там смъртта си или е полудял. Въпреки това четирима странници решават да прекарат една седмица в нея, за да потърсят отговор на въпроса съществува ли живот след смъртта. И ако оцелеят... да ... |
|
|
Поетичен калейдоскоп на живите и мъртвите, една стихотворна равносметка за това, което сме, и за другото, което ще станем. Ищван Кемен (1961, Будапеща) завършва унгарска филология и история в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд". Автор е на романите "Изкуството на врага" (Холнап, 1989) и "Любим непознат" (Магветьо, 2009), стихосбирките "Игра с отрова и противоотрова" (Сепиродалми, 1987), "Теми от филм рококо" (Холнап, 1991), "Нямото Х" (Пещи салон, 1996), "Студено" (Палатинус, 2001), "За живота говоря" (Магветьо, 2006), драмата " ... |
|
|
Наричат Хакан Гюндай "Чък Паланюк на турската литература" заради жестокия му и провокативен стил на писане, който нерядко предизвиква истинско възмущение. Роденият през 1976 г. писател постмодернист е автор на много книги, сред които са познатите на българската публика "Изхвърляне", "Малко", "Копеле", "Зиян". През 2015 година романът "Още" получава френската награда "Медиси" за най-добра чуждестранна творба. Две години по-късно режисьорът Онур Сайлак завършва филма си по драматичния сюжет за момчето, което помага на баща си в мръсния му бизнес - ... |
|
|
Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
|
Иван П. Стоянович принадлежи към най-видните хора на духа, които нова България е родила. Дошъл на този свят в неподходящо време, той блестя, докъдето и както можа, обхващайки кино, театър, литература, музика, администрация, че дори и семейния живот."Иван тълкуваше възрожденското си минало под твърде широка усмивка, за да може да се спаси в него, и не можа да се преодолее да стане част от тоталитарния свят, който го ползваше в рамките на кафеза. Нито опортюнист, нито революционер, системата в края на краищата го уби, но ни остави наследство на автор, с когото Аркадия донякъде става възможна." Из книгата ... |
|
|
В Последен случай е извършено убийство сред група хора, събрани в малък хотел. А единственият, който може да се заеме с разследването, се оказва... актьор от златните години на Холивуд, прочул се с великолепните си превъплъщения в ролята на Шерлок Холмс в немалко успешни филми. Единственият хотел на малък остров в Йонийско море е приютил разнородна група гости от различни националности. Поради неспирна буря те са откъснати от света. Всичко изглежда спокойно, докато не се случва нещо невъобразимо. Едит Мандър, компаньонка на богатата вдовица Веспер Дъндас, е открита мъртва. На пръв поглед става дума за самоубийство, но ... |
|
|
Един различен поглед."Тази книга изненада и мен самия. Изненада ме по-точно внезапната, натрапчиво обзела ме идея да я напиша. Разбира се, тя има и своята скрита предистория. Наричам я скрита, защото се развиваше някак си извън мен. За първи път се заговори за издаването на пълно житие описание на леля Вангелия в края на осемдесетте години - предложението дойде от дъщерята ѝ. Тя донесе и два-три листа с нещо като конспект. Може би очакваше, че ще ме привлече като съучастник в идеята. Или дори за самото написване. Само че тогава на мен изобщо не ми беше до писане. Бях обсебен от други неща. Перестройката вече ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
|
Неразказаната истинска история за инцидента при прохода Дятлов. През февруари 1959 година група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента - необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия. Тази вълнуваща документална книга навлиза ... |
|
|
Киното не дискриминира. То обича своите герои и чудовища по равно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци - предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения - за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание... а и за ... |
|
|
"Много от филмите, анализирани в книгата повдигат теми, които нямаше да бъдат обсъждани публично, ако не бяха новаторските усилия на поколения аналитици - например темата за инцеста, травмата и войната като насилие, а не като героизъм. В този смисъл киното съществува и благодарение на усилията на аналитиците. На свой ред филмите са моделирали публичния образ на психоаналитиците чрез въвеждането им като персонажи. Както често става, тези двама връстници са направили много за взаимното си развитие и моето вярване е, че нито един от двамата не би бил същия, ако не растеше и не се развиваше под непрекъснатия поглед на ... |
