Сборник "Пиеси" съдържа нашумялата "Да се провреш под дъгата", която се играе в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и "Комунисти" - документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те. Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Георги Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
"България е в безпрецедентна ситуация на Избори до дупка. Аз ги предрекох още преди 4 години. Затова реших да излезе тази книжка. При това, много от негласуващите чакат българския Орбан, за чиято политика съм писал обилно. На тридесет и петата година от падането на Берлинската стена, Европа отново се променя. В Америка битката е на живот и смърт. Война или мир: Харис или Тръмп!? Бонус за читателите: историите около завръщането на Царя през 1996 г." Георги Марков Георги Марков е роден в София през 1950 г. Завършил е право в СУ Св. Климент Охридски. Работил е като главен юрисконсулт в Столичната община и ... |
|
|
Ново издание на романа. ... Обяснимо е, че романът, предрекъл неизбежното сриване на тоталитарния свят, не е бил допустим в тогавашните условия. В началото на 60-те години буренът на тоталитаризма е задушил напълно цветовете на демокрацията, съветският империализъм е удавил националния дух, а мракобесието стъпква всеки кълн на съвестта. Но се намира един писател, който има смелостта и куража да оповести, че хората на словото и духа могат и са длъжни да променят историята.Романът на Георги Марков "Покривът", описващ наистина случила се трагедия от 60-те години на XX век, не е бил допуснат за издаване тогава, а за ... |
|
|
"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
