Тайната на думите и древните български обичаи, които сбъдват желания. Има думи, които се казват. Има думи, които се премълчават. И има думи, които се наричат. Старите хора са знаели, че словото не е просто звук. То е път. Както наречеш - така ще тръгне. Както говориш - така ще живееш. Тази книга връща към нещо старо и дълбоко - към думите, с които са пазили рода, към обичаите, с които са подреждали живота, към наричанията, с които са отваряли пътя. В нея ще срещнеш забравени български практики с вода, хляб, огън и земя, и думи, които не искат да променят света, а да върнат човека в ред със себе си. Силата на наричането ... |
|
|
471 непубликувани песни от гр. Етрополе и региона. Ангел Добрев е роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първоначално учи музика в читалището в гр. Етрополе, а през 1971 г. постъпва в НУФИ "Филип Кутев" в гр. Котел. По-късно завършва и АМТИИ в гр. Пловдив. От 1982 г. свири на гъдулка в състава на Оркестъра за народна музика при БНР. До днес той е създал повече от 400 авторски произведения, в това число: музика за нестандартни състави, за симфоничен оркестър, обработки за народен хор и оркестър, музика за брас квинтет, за духов квартет; за фестивала "Златния кос", музика за духови оркестри и др. ... |
|
|
Обичам те Обичам да прегръщам твоята Бяла, топла и нежна снага. Искам ти да си моята Чаровна и хубава млада жена. Ако можеш, ела и ме обичай! Моля те, направи го точно сега! Твоята обич на друг не обричай, Единствена моя любов и мечта. Повикай ме, ще дойда завчас, Ако усетиш нужда от мен. Където си, там съм и аз. Пред твоята скъпа любов Аз се чувствам окрилен, Когато усетя твоя зов... Владимир Гюров ... |
|
|
Хората са странни Джим откри тайната на странните хора, те се вглеждат дълго, като че са с очила. В емоциите им бавно настъпва умора и преценката им е индивидуална мъгла. Хората са странни, щом странен си ти. Виждаш само грозни лица, когато си сам. Улиците са неравни, жените все са зли, ако те е отхвърлила някоя там. Никой вече не си спомня твоето име. Хората искат да виждат усмихнати лица. Тях ги привлича светлината на слънцето и ги отблъсква сивотата на дъжда. Ти се качи на високия връх над града. Остана, на цвета на залеза се наслади. Разпиля се твоето лошо настроение и започна да гледаш света с добри очи. ... |
|
|
Знаци и отговори за сърцето и пътя. Тестето Наричащи карти съдържа 40+ карти с различни обичаи, обреди и символи от българската традиция. Когато ти предстои да вземеш важно решение в живота си, от което зависи любовта, щастието и благополучието ти, теглиш карта и разчиташ нейното значение. Тя те напътства какво трябва да направиш. Ето как тези карти ще трансформират живота ти: получаваш ясна и конкретна насока за трудна ситуация, в която се намираш; насочват те какво решение да вземеш, когато си на кръстопът и се колебаеш между различни възможности; дават ти знак дали изборът ти е правилен и как да разпознаеш ... |
|
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
|
Шипка днес О, Шипкс, колко си студена! Потънала в замислена мъгла, негостоприемна, осквернена, още пазиш на герои паметта. Не искаш да ни гледаш вече. Нагледа ни се вече и те заболя. Предпочиташ да стоиш далече от хора, на които липсва честта. Днес камбана вече не звъни, рушала мазилката на храма. Срамът все повече ни тежи. Не ни е нужен връх, а яма. Не пазим костите, които белеят в твоята долина. Сега търгуваме честито кръвта с поквареността! Владимир Гюров ... |
|
|
Празник Колко хубаво и ведро стана тук, улиците станаха тихи и празни, няма ги убийците омразни, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, хората по улиците оцеляват и усмихнати се поздравяват, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро стана тук, състезателите не се състезават, катаджиите гладни си остават, прасетата отидоха на юг. Колко хубаво и ведро беше тук, сега със двеста жънат се житата, търкаля се във своята кръв раята, прасетата се върнаха от юг. Владимир Гюров ... |
|
|
Какво му стана на този свят? Какво му стана на този свят? Малко хора си държат на думата. Извърта се и беден, и богат. Всичко зависи от сумата. Какво му стана на този свят? Политиците ни искат война. Продадоха и последния танк, но нямат нищо общо с това. Какво му стана на този свят? Тука се търгува с правосъдие! Крадат се бизнеси, прибират се дела, простотията стана оръдие. Владимир Гюров ... |
|
|
Из Далмация на велосипед. Пристан Лодки са накацали по клоните на пристана като редове листа, за да търсят защита от бурите, за да имат дом до сутринта. Всяка лодка с другата споделя как е преминал нейният ден. Дали вълните са били високи, а залезът с кристали озарен. Сутрин всяка тръгва по задачи. Клоните кършат ръце опустели. Притесняват се за своите листа. Къде ли са заминали, къде ли? Владимир Гюров ... |
|
|
Вечер край Струма В разгара на топлата вечер край малкото южно градче застанах на моста, под който Струма кротко си тече. Острият контур на планините се сменяше с акварелни стени и ставаше все по-прозрачен, докато мрака бавно го покри. Започна да се спуска от небето черната завеса от нови звезди. Светлинките шареха в реката, ухаеше на билки и треви. Владимир Гюров ... |
