|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
"Животът на марионетката е в ръцете на кукловода - казва авторът. - Никога не можеш да манипулираш куклата, никога не можеш да я накараш да живее така, както искаш ти, ако не се научиш да контролираш дълбините на душата ѝ, без значение къде се намира. Душата или центърът на тежестта..." Из "Матей Бруно" "Матей Бруно" е най-епичното досега произведение на автора. Романът за пръв път в румънската национална литература изследва задълбочено системата на "румънския Гулаг". Действието, което обхваща годините от 1945-а до 1959-а, се развива по две паралелни линии, сякаш в два ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
Магистралният човек е поетична книга от автора Матей Стоянов."Забравихме добрия, кротък делник. За звуците му весели сме глухи. Каруци пъстри в сънищата ни не пеят. Къде отиде онзи прах златист, по утринните пътища понесен? Забравихме въпроса "Закъде сте?" Матей Стоянов ... |
|
|
"Намираме се в Париж, но действието може да се развива и във всяка друга столица, в редакцията на голяма радиостанция, където новините за различни инциденти и катастрофи, пожари, наводнения, земетресения, терористични атаки на ислямисти, банкови кризи, войни и дори планетарни катастрофи се "изливат" като безспирен порой, при това денонощно в ефира. В друг план - една тайна, окултна международна организация подготвя - при строга секретност! - голям проект за радикална промяна в живота на планетата: чрез контрол на информацията и създаването на един... "планиран хаос", на едно "превентивно" ... |
|
|
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Франц Кафка, Томас Ман. И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната - какво да ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Дунав - обединени в литературата". ... "Книгата "Господин К. на свобода" е преди всичко почит към Франц Кафка. Тази книга парабола е свързана с важен момент в моя живот: емигрирането ми от Румъния през 1987. Когато пристигнах в Париж, преживях истински шок: шока от Свободата!В един прекрасен ден моят герой Козеф Й. е освободен от затвора, но за него свободата се оказва абсурдно, ненормално прогонване от света, към който е привикнал. Извън килията си, той се чувства напълно несигурен, измъчват го съмнения и той продължава да кръжи около затвора." Матей Вишниек Матей ... |
|
|
"В този роман преплетох реалността с фикцията, своята лична биография с измислицата, самоиронията със сериозния тон... В началото исках да засягам темата за културните "фантазми", видения или въображаеми образи. Не и любовните (за които са изписани планини от книги!), не за политическите, нито за професионалните... Всъщност от двадесет години живея в един град, в Париж, който е град на виденията, на фантазмите... Всеки който пристигне в Париж за първи път, вече си има "план за емоционалните приоритети". Едни хукват към Айфеловата кула, други към Нотр Дам, трети по стъпките на импресионистите от ... |
|
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
