Щрихи от портрета на Мара Белчева. ... Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево. Тя е поетеса и преводачка с широки културни интереси, владееща много езици. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, диренето на хармония в съществуването определят облика на нейното творчество. Умира на 16 март 1937 г. в София. ... |
|
|
Сто стиха подредени в различни раздели. Приказни истории, вицове, любов, зодии, от тук оттам са все теми които са вдъхновили авторката. ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
Feminist fairytales for young and old. Await no princes to save you through their lips touching yours whilst you are in unwilling slumber. Wake each other up instead. Step into this world of empowering re-imagined fairytales where the stereotypes of obliging lovers, violent men and girls that need rescuing are transformed into brave princesses, blurred lines between heroes and villains, and a courageous Gretel who can bring down monsters on her own. ... |
|
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов. Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |
|
|
Спомени за Вера Мутафчиева. ... "Да пишеш спомени за обичан човек е занимание рисковано. В повечето случаи портретираният застива под бързо съхнещия лак на възхищението или се превръща в услужливо огледало на портретиращия. Книгата на Божана Апостолова е далеч от тези клопки. В написаното се усещат движещи се отражения на Вера Мутафчиева: личност силна, уязвима, възхвалявана, недочута, неразчетена... Извикана за живот от приятел, който я обича силно, безпощадно, търсещо... Така, както Божана може." Юрий Дачев ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Леон. Спечелих репутацията си сред магьосниците с причина: една грешна стъпка и си мъртъв. Наричаха ме убиец, а убиването е това, в което съм най-добър. Освен нея. Тя, която трябваше да взема, която трябваше да убия - не я убих. Култът, който някога ме контролираше, я иска, и не смятам да губя новата си играчка заради тях. Рей. Винаги съм вярвала в свръхестественото. Ловуването на призраци е моята страст, но призоваване на демон не беше част от плана ми. Чудовища бродят из горите и нещо древно - нещо зло - се събужда и вика името ми. Не знам на кого да вярвам и колко дълбока е тази тъмнина. Единственото, което знам, е, ... |
|
|
Поезията винаги е била онзи фин език, с който душата разговаря със света. В стихосбирката „Душата знае“ Кремена Добрева открехва врати към най-съкровените кътчета на човешкото сърце и ни кани в свят, в който любовта, болката, паметта и надеждата съществуват редом. В своите стихове авторката търси и намира красота в простите, но най-съществени неща – в топлината на дома, в присъствието на семейството, в силата на майчината прегръдка, в мъдростта на бащината фигура. Тя отдава почит на родното място, на приятелствата, които ни съхраняват, и на спомените, които ни изграждат като личности. Не пропуска и трудните теми – за ... |
|
|
В книгата Спасете нашите души! Стефан Цанев е представен не само със стиховете си, но и с творчеството си в немерена реч, както и с две от най-емблематичните пиеси - Процесът против богомилите и Последната нощ на Сократ. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов. Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в село Червена вода, Русенско. Завършва математическа гомназия в Русе, журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут, учи и право. Работи като журналист ... |
|
|
"И като нокти окови нови ни растат. А магията на родната ни реч с тихия си говор вече на този свят объркан пречи." Из “Зимовища на душата“ ... |
