Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
|
|
|
Група хора, опитващи се да открият гроба на Дева Мария... Световната икономическа сила Америка, която жадува и духовна хегемония, се опитва да създаде един нов Ватикан... Ватиканът, който няма намерение да отстъпва позициите си... „Замико” - най-големият световен холдинг, занимаващ се с ценни метали и новите технологии, свързани с тях: високоспиново моноатомно злато, преодолява не на гравитацията, телепортиране, пътувания в паралелни светове... Базелската фондация „Ефес”, която от дълги години не се отказва да търси гробницата... Истинския дом на Дева Мария или само туристическа атракция ни показва Турция? Защо е всичко ... |
|
|
В предизвиканите си спомени - резултат от поредица разговори за живота и науката с доц. Мария Велева, проф. д-р Христо Гандев разказва за себе си, за семейството си, за научните си дирения. Става ясно как упорито проправя нови пътища, открива нови теми за разкриване на историческата истина. ... |
|
|
"Червената къща" всъщност е книга за скулптора Андрей Николов (1878–1959). Завършил образованието си в Париж (1903–1907), живял и творил в Рим (1914–1927), той е не само стълб в развитието на българската скулптура, но оставя принос в европейското изкуство. Творчеството му – многобройно и многообразно – хвърля мост между европейската скулптурна традиция) и българската модерна скулптура на ХХ в. Червената къща в центъра на София, която е принадлежала на скулптора Андрей Николов, няколко десетилетия е била средище на духовен елит, обединен около личността на твореца. За вътрешното око на тези, които се докоснат до ... |
|
|
Документи и студии за Възрожденско Габрово съдържа избрани студии с богато съдържание на документи от епохата на Възраждането, свързани с обществения, културен и стопански живот в българските земи. Мемоарите на Димитър Видинлиев са една от най-обемистите документални публикации в сборника. Оценени от професор Крумка Шарова като най-интересните и богати на информация спомени от Възраждането. От тях изплуват разкази с неповторимия колорит на епохата - увлекателно четиво за широкия кръг публика с трогателни, хумористични и драматични моменти от историята на България. Кръстосвал Османската Империя от Габрово и Търново до ... |
|
|
"Чрез книгата се превръщам в страници от думи и букви, а в тях винаги съм търсила моето Аз. Появата на тази книга е продиктувана от един дълъг период,
през който писах за всичко онова, което се случваше около мен; което ме вълнуваше - радваше и натъжаваше. Събрах публикуваните през годините разкази, есета, статии
за отделни книги, пътеписи за посетените градове и манастири у нас
и в чужбина (не да представя себе си, а по-скоро моите красавици - внучките ми, и дъщеря ми - да знаят какво ми е доставяло най-голямо удоволствие в живота). Чрез нея им казвам: въпреки че все нямах свободно време, мислех с ... |
|
|
"Историите тук са истински. Дълбокото ми убеждение е, че написаното (материализираното) слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си. Реализмът е само детонаторът, който взривява сърцата. Затова и Читателят е нашият съТворец. Защото пространството между думите е най-важно - там, където е мълчанието, там е върховният смисъл, там са чудните светове, които чакат да бъдат открити. И авторът не е нищо повече от средството, чрез което можете да направите това. Най-близкото определение за стила, в който са написани тези записки, е демократически реализъм. ... |
|
|
"На 14 февруари 2009 г. се навършват 100 години от рождението на големия лечител, учен и човек - академик Ташо А. Ташев. Това бе поводът преди по-малко от половин година някои от неговите ученици и работили с него колеги да се съберат и се опитат да организират скромен научен симпозиум, посветен на неговата памет, както и да издадат този сборник. Особено сме благодарни за помощта, която ръководството на БАН и лично нейният председател акад. Н. Съботинов ни оказаха, и особено за топлината и разбирането, които получихме от дъщерята на Ташев - госпожа Бистра Ташева-Бобева, която ни предостави богат снимков материал. ... |
|
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
|
На 20 декември 1944 г. Учителя поиска от сестра Ярмила Менцлова заедно със сестрите, на които лично е преподавал Паневритмията, да оправи гимнастиките, визирайки движенията на Паневритмията. Изпълниха ли сестрите задачата, която Учителя им постави? Те описаха начина, по който движенията трябва да се изпълняват, но по онова време не намериха възможност да организират курсове в страната, за да обучат приятелите да ги играят точно и ритмично, според описанието, което бяха направили. В своите спомени сестра Мария Златева пише: Както някога, така и сега Паневритмията не се играе правилно. В общество Бяло братство се ... |
|
|
|
