|
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Повече от тридесет години Светослав Минков пише чудесни авторски приказки, които са събрани в тази книга. От тях поколения български деца са се учели на добро. Книгата е част от поредицата Българска класика за деца на издателство Пан. ... |
|
|
Настоящото изследване има за цел да разгледа една обща основна тема - тази за манипулацията на човешкото съзнание, на фона на някои от разказите на Светослав Минков, написани през 30-те години от миналия век. ... |
|
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
|
В тази книжка са включени най-хубавите приказки за деца на Светослав Минков. Той едновременно успява да плени детското внимание и да изведе поуките в приказките си без натрапчива назидателност. Сред най-известните му приказки са Маскираната лисица, Цар Безсънко, Захарното момиче, Скъперникът и неговата риза, Приказка за завистта, Лъжец и истина, Сапунени мехури и други. За първи път Светослав Минков издава свой сборник с приказки, озаглавен Захарното момиче, през 1935 година. През 1971 г. и 1972 г. излизат от печат още два негови сборника с приказки за малките деца. В това издание са включени интересните от тях. Когато ... |
|
|
Светослав Минков е роден през 1902 г. в Радомир. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Учил различни специалности, с разнородни интереси, добил разностранна култура, Минков е сред най-ерудираните български писатели. Първата си белетристична творба, фейлетона Биномът на Нютон, Светослав Минков публикува в списание Българан през 1920 г. Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. В неговите разкази смъртта е вездесъща сила, а животът е само игра на сенките, както е и заглавието на един от неговите сборници. Към края на 1920-те години Минков се ... |
|
|
"Веднъж мечката стръвница, магарето, вълкът, свинята, заекът и лисицата решиха да се маскират. Но не като животни, а като хора. Тъй уж било по-добре, тъй уж било по-весело. Решиха и се маскираха. Мечката стръвница - като калугер. Магарето - като белобрад мъдрец. Вълкът - като младоженец. Свинята - като булка. Заекът - като ловец. А лисицата - като кокошка." Из книгата Илюстрации: Вадим Лазаркевич. ... |
|
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
|
|
Книгата на Тончо Жечев е преди всичко размисъл за българската историческа съдба, за духа и смисъла на нашето Възраждане, за онова пламенно време, когато след пет века българите отново излизат на сцената на европейската политика, отново заявяват правата си за самостоятелно съществуване."Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура. И по някакъв неповторим и почти непонятен начин - проникновен ценител на европейската и световната култура от Античността до днес. Човек с наистина ... |
|
|
Фигуративната представа от заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, временно или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т.н.), въз основа ... |
|
|
"Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Роди се и веднага заприказва. – Пиу! Пиу! - записка то. – Искам червейче! И майка му, старата гарга, изхвръкна из гнездото, позавъртя се насам-натам и донеса на скъпата си рожбица не едно, а две червейчета. Минаха 3 - 4 седмици, отърси се гарджето и перца по крилцата му поникнаха. Сега вече то можеше да стои на краката си, да подскача като жаба и да се опитва да хвърчи." Из книгата ... |
