|
|
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някой плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
|
|
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някои плейъри, които не го поддържат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. ... |
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
След успеха на първите две програми от поредицата "Музикалните инструменти в България" (Румен Сираков - тамбура и Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "Gega New" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка. В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабà), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (жур ... |
|
Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура, зурна, духов оркестър и гайда. Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
Изпълнения на млади фолклорни таланти - инструменталисти от гр. Варна ... |
|
Творбата на Васил Горанов пресъздава един от най-съкровените обичаи в българската традиция - мъжкото хоро на Йордановден (Богоявление). В ледените води на реката, сред бялата зима, мъжете се хващат за ръце и играят хоро под звуците на гайди и тъпани, носейки в сърцата си вяра, сила и сплотеност. Картината улавя неподправената енергия на този свят ритуал - моментът, в който човекът и природата се сливат в един общ ритъм. Българският дух, неподвластен на студа, гори в лицата и погледите на участниците, озарени от светлината на зимното утро и топлината на вярата. Това Хоро не е просто танц, а символ на единство, мъжество и ... |
|
Исторически роман. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Хоро" е роман, на чието авангардно звучене могат да завидят много от днешните "модерни" и "постмодерни" писатели. И се завъртат страшните, най-българските 1923 - 1925 години. Един след друг падат убити политици и интелектуалци. И сред тях - депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. Появява се един от най-кратките и трагични некролози в българския ХХ век: "Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България". Това е обстановката, в която е ... |
|
|
|