|
|
|
С Песни за Климент се отбелязва 1100-годишнината от успението на Св. Климент Охридски. В книгата са публикувани църковните песнопения за старобългарския писател, създадени през вековете оригиналната старобългарска служба, написана скоро след смъртта му през 916 г., средновековната българска служба, преведена от гръцки през XIII - XIV в., черковнославянските служби, съставени през XIX и XX в. Службите са поместени в оригинал и в превод на новобългарски, към средновековните текстове са добавени речници и изследвания. Включени са и проучвания за епархията на Св. Климент и за неговите иконописни изображения. Тази книга е ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
Един оригинален компактдиск, предоставящ рядката възможност да се притежава запис на арменска литургия. Светата апостолическа арменска църква е една от най-старите християнски църкви в Ориента. В нея се изпълняват основно песните на трима композитори. Най често се пее литургията на Екмалиан, създадена в последното десетилетие на ХІХ век. Песните са хармонизирани красиво за изпълнение от смесен хор, някои и със солист. Дванадесет църковни песнопения в които се редуват широко разпяти, юбилационни части пресъздаващи извисеност и преклонение пред Бог и Христос, с мелодико-речитативни епизоди, произлезли от псалмодическото ... |
|
|
Мъжкият вокален квартет "Светоглас" е основан през 2009 г. Даниел Спасов, Станимир Иванов, Виктор Томанов и Милен Иванов интерпретират старинна българска музика - фолклор и църковни песнопения. Фолклорният им репертоар обхваща песни от всички етнографски области. Те с еднаква любов и майсторство изпълняват автентични песни от различните фолклорните диалекти и представянето им по начин, близък и интересен за съвременните слушатели. Тяхното изкуство е добре познато в Норвегия, Испания, Русия, Франция, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия и в още много страни по света. Албумът "Песента на славея" е ... |
|
|
Известният български диригент Мирослав Попсавов е регистрирал със своя хор някои от най-красивите и популярни църковни песнопения на Добри Христов. Оригиналното в компактдиска е подреждането и подбирането на песните. От една страна - "Всенощно бдение", създадено между 1936 и 1938 година, според специалисти това е единственият досега богослужебен цикъл, композиран от български композитор. Той включва песни върху неизменяемите през целия богослужебен годишен кръг текстове. В музикално отношение Добри Христов спазва националната църковно - хорова традиция като внася и елементи на светската музика - в мелодико- ... |
|
|
Рождество Христово е сред най-възпяваните църковни събития. Затова и Музикална къща “ГЕГА НЮ” продължава издаването на програми с църковно-славянски песнопения, посветени на този светъл празник. “РОЖДЕСТВЕНСКА ВЪЗХВАЛА” представя както многогласни хорови творби от Бортнянски, Добри Христов, П.Чесноков и др., така и едногласни източно-църковни песнопения с хилядолетна традиция у нас. Изпълнителите - Мъжкият хор при Катедралния храм “Св.Неделя” - София и диригентът Кирил Попов не са се ограничили само с празничната църковна музика, а са включили и светски песни, посветени на Коледа: “Боговица” от Добри Христов, “Коледари” ... |
|
|
Опера и източноправославни песнопения - това съчетание в едно издание е показателно за творческите интереси на големия български бас Никола Гюзелев (1936 - 2014). Безспорна е рядката дарба на певеца да се "потопи" в стила и жанра, постигайки цялостно художествено въздействие. Той притежава умението да доведе до съвършенство всяко произведение, всеки образ, постигайки пълно сливане с характерните особености на епохата. Специално за "Гега Ню" Никола Гюзелев реализира серия от записи на прочути солови партии, църковни песнопения и като партньор в дуети от опери на Верди. Многообразието на интерпретациите ... |
|
|
Професор Стоян Кралев е създателят на хор “Мадригал”, чиято стратегическа цел е да популяризира ренесансово и бароково вокално изкуство, както и да представя най-ценното от българското църковно и славянско пеене. Настоящият компактдиск съдържа подредена по каноните на православието Литургия,съдържаща основни и традиционни песнопения, подредени съобразно църковната практика. Четиринадесетте части представляват великолепни хорови обработки на Апостол Николаев-Струмски на базата на изконни мелодии и църковни текстове, свързани с етапите на богослужението. Дългогодишен хормайстор на катедралата “Св. Александър Невски”, ... |
|
|
Хорът на Софийските момчета е измежду най-престижните български състави от този род, носител на много награди от международни и национални конкурси. Под ръководството на талантливата Адриана Благоева през последните години, хорът разшири репертоарния си диапазон, включвайки в програмите си и шедьоври на литургичната музика - католическа и ортодоксална. В поредния си компактдиск хорът на Софийските момчета се представя с литургични песнопения от Добри Христов, Петър Динев, Бортнянски, Кедров, Орлов и др. Особен интерес за любителите на църковна музика са монодичните песнопения - авторови и анонимни като “Святи Боже” или “ ... |
|
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
|
