Всичко е в нашите ръце, свързано е с изборите и решенията, които правим. А те зависят от силата на интуицията ни и склонността ни да се вслушваме в нея. Ето защо колкото повече израстваме и се просветляваме, толкова по-ясно ще чуваме шепота на онзи глас, който извира от дълбините на вечната ни душа и ни води към нашата приказна реалност."Духовният водач на Ани ѝ показа три от възможните ѝ алтернативни животи. Как тя ще изпълни мисията си във всеки един от тях - да помага на хората да подобрят физическото и психическото си здраве, да обича себе си и да не контролира обстоятелствата, а собствените си мисли, ... |
|
|
"Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието Credendo Vides - вярвайки, виждаш, или виждаш чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи, проповеди - една своеобразна родна Песен на песните, която няма тукашен аналог. Ирен не само смята, че живот, пропилян в поезия, не е напразен, но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос - поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който той ни говори. И тя ни говори. Нейният свят е място на истината, която свидетелства за божественото - едновременно и въпреки, и заради мрака, нещастията, самотата, страданието ни. Осъзнати ... |
|
|
Авторът е основател на "Международното общество за Кришна съзнание". ... "Шримад-Бхагаватам", литературно и философско произведение от индийската класика, заема особено място сред многотомното наследство на древната източна култура. Вечната мъдрост на Индия е намерила израз във Ведите - стари санскритски текстове, обхващащи всички области на човешкото знание. Отначало Ведите се предавали чрез устната традиция. По-късно били записани от Шрила Вйасадева, "литературната инкарнация на Бога". Когато Вйасадева завършил съставянето на Ведите, духовният му учител го насърчил да продължи, като изложи ... |
|
|
След толкова много години живот тя прави равносметка и търси пропуснатите възможности или пропилените часове. На дали вече не е късно? И затова бърза да поправи грешките си. По пътеките на спомените тя застава пред нас като една поетична учителка биолог. Тя съзнава, че след себе си трябва да оставя красиви и светли следи. ... |
|
|
Времето бе събрало на Хълма различни пространства, а в едно пространство се бяха събрали различни времена. И когато някой дойдеше тук, винаги оставяше нещо от себе си и ако това не бяха костите му, заминавайки, той отнасяше със себе си променена душа. Когато следовател Павел Гринов е повикан да разследва смъртта на свой отдавнашен познайник в къща в Стария град на Пловдив, той не подозира колко забравени тайни ще излязат на повърхността. Както лъкатушат калдъръмените улички на Хълма, така и съдбите на жителите му се пресичат, разделят и водят в неочаквани посоки. Междувременно съпругата на Павел, Елена, се опитва да ... |
|
|
"Тази книга няма да ви научи как да останете ненаранени, а как да не пропилеете живота си. Някои от нас ще умрат в служба на Христос. Това не е трагедия. Да цениш живота си повече от Христос е трагедия. Знайте, че ще се моля за вас без значение дали сте студент, който мечтае за големи достижения в живота си или сте пенсионер, който се надява да не пропилее последните години от живота си... Засега, благодаря на Бог за вас. Радостта ми расте с всяка душа, която търси Божията слава в лицето на Исус Христос. Помнете, Бог ви е дал само един-единствен живот - не го пропилявайте." Джон Пайпър ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Дневникът" е роман за изпълнения с илюзии и конфликти, с очаквания за голямата и единствена любов живот на главната героиня, която съществува в момента разпъната между минало и настояще. Затворила се в себе си след смъртта на съпруга си - именит професор, тя се отчуждава от настоящето, обсебена от мистичната поява в лаптопа ѝ на дневник, изпълнен с наивни откровения за терзанията и безумните надежди на младостта - Единствената любов я има и все някога ще се сбъдне. Повествованието е интересно и ... |
|
|
Съставител: Албена Георгиева. ... "Повествованието в легендата създава действителност, в която "Господ ходи по земята" и хората се срещат с него, в която злото се наказва и доброто се възнаграждава, в която има равновесие между нормата и човешкото поведение; легендата конструира един свят-идеал, въплъщаващ определена идея за справедливост. Този свят-идеал се мисли като съществувал някога в миналото, като златен век, който човечеството е пропиляло и загубило. Вярата в неговата реална осъщественост в отдавнашните времена го превръща в мярка за днес протичащия живот, в образец, с който се сравняват и ... |
|
|
А ако свидетелят е по-опасен от убиеца? Руби Джонсън чисти домовете на милионери в елитен квартал на Манхатън. Преди баща ѝ да пропилее на хазарт огромното си наследство, тя също е живяла там. Била е богата като работодателите си. Те знаят това и ѝ имат доверие. Докато се прибира една вечер, Руби става свидетел на убийство. Тя познава жертвата. Познава и убиеца. Но посочва за извършител друг човек, когато подава анонимен сигнал в полицията. Защото Руби не е тази, за която се представя. Еди Флин, бивш дребен престъпник, а сега адвокат, поема защитата на обвиняемия. Той вярва, че този човек е невинен, въпреки ... |
|
|
Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо. Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки. Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За ... |
|
|
Витория има богат съпруг, голяма къща, красиви рокли и прислужница, която ѝ поднася топъл чай и кафе. Постигнала е онова, за което жена с нейния произход не може и да мечтае - от чистачка в музей да се превърне в знатна дама. Този привиден успех обаче не ѝ носи удоволствие. Макар да изпитва наслада от пищния си и уреден живот, тя копнее за нещо различно - за Витория да не пише, би означавало да пропилее живота си. В своя забележителен роман Нетактичност Амина Кейн преобръща с главата надолу приказката, в която принцът и принцесата заживяват щастливо до края на дните си. Точно обратното - в тази кратка по обем, ... |
|
|
"За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо - след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото ... |
