Изданието включва двете основни произведения на ранния Ролан Барт - Нулева степен на почерка и Митологии, като между двата текста съществува дълбоко родство. Литературата, предмет на Нулева степен на почерка, и масовата култура, анализирана в Митологии, интересуват Барт преди всичко като емблеми. Литературата е репрезентация - на света, на човека, на определен светоглед, както и на самата себе си. Авторът обръща гръб на съдържателната ѝ страна. По същия начин масовата култура е разглеждана като мит, но не в класическия смисъл на думата - разказ, легенда, а като образ, изграден от един вторичен език. Самият Барт ... |
|
|
Говори един влюбен... ... Трето допълнено издание. В днешно време необходимостта от тази книга се определя от едно съображение и то е изключителната самота на любовния дискурс. Този дискурс може би говорен от хиляди субекти (кой знае?), но никой не го поддържа; той е напълно изоставен от заобикалящите ни езици, които или не го познават, или го подценяват, или го осмиват - така той бива отрязан не само от властта, но и от своите механизми (знания, умения, изкуства). Когато по такъв начин един дискурс бива увлечен от собствената си сила по течението на неактуалното, изнесен извън всякаква масовост, не му остава нищо друго, ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
Разказите в сборника "Мъжът, който уби Ролан Барт" са обединени от темата за убийството. Политическо убийство, нещастен случай, непредумишлено и предумишлено убийство, серийно, поръчково убийство, самоубийство, убийство в състояние на афект, смърт от свръхдоза или СПИН. Разнолики са и жертвите, които са известни публични фигури от близкото минало - американски президент, британска принцеса (лейди Ди, чието име на английски се произнася "Дай" като глагола to die - "умирам"), моден дизайнер и филмов режисьор, поет и писател, руска журналистика и немалко автори на литературни произведения, Всеки ... |
|
|
Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
|
Книгата съдържа безплатно приложение от 5 фотографии ... Поредицата от книги, посветени на теорията на фотографията, започва да излиза в подходящ момент. Изключителната популярност и подмамващата леснодостъпност в производството на фотографски образи поражда своеобразен смислов хаос. Масовостта и всекидневната (зло)употреба с това изобразително средство все по-настойчиво налагат усещането за празнота. Излизащите в големи тиражи разнообразни наръчници и практически ръководства засищат желанието ни да узнаем „как“ да постигнем задоволителни практически резултати. Но това може да донесе само едно първоначално и повърхностно ... |
|
|
"Етюдите в тази книга са писани през последните десетилетия по искане на издателства, на приятели или по собствено усмотрение. При тези обстоятелства и за толкова продължителен период разнобоят е неизбежен. Когато реших да обединя въпросните текстове в една книга, запитах се имат ли те общ знаменател, който да оправдава съжителството им в отделен том. Освен че техният автор се подписва с едно и също име, което обаче за пореден път проявява своята множественост и разноликост, общото между тях е, че всички говорят за творби, обърнати към живота. Дълбоко съм убеден, че с целия си утопизъм, с необузданото си въображение ... |
|
|
Излезе от печат фундаменталното монографично изследване Българската литературна класика във филмовото изкуство с автор доц. дн Владимир Донев. Ще цитираме рецензентите на изданието, за да не прозвучи помпозно за някого определението фундаментално - проф. д-р Радослав Радев: "Ясен е оригиналният характер на изследването и подходите към филмовото изкуство впечатляват с находчивостта, с необичайните гледни точки, които се възприемат до степен на изненада от продуктивността на творческите решения. И нещо повече - активират възприятията на читателя да пожелае ново връщане към филма и литературната творба", и проф. ... |
|
|
Книгата "Фотографията като път(уване) към..." дълбае в сферата на историята и теорията на фотографията с изразен философски акцент. Също докосва чисто изкуствоведски проблеми, както и такива от сферата на визуалните изследвания, касаещи такъв полифоничен, полисемантичен проблем като фотографията, която бидейки тематична констелация, връзва и развързва цяло всепътие от посоки на развитие. Тя поставя маргинално и антропологични въпроси: как на фона на екстремно развиващите се технологии да съхраним собствено човешката си "природа" и не рискуваме ли да я загубим в непосилния бяг на времето? Вълнуващо и ... |
|
|
Разстройствата на хранителното поведение (анорексия и булимия) са широко разпространено социално явление и принадлежат към нова сфера на изразяване на психическото страдание, което Ванина Микели-Рехтман нарича патологии на образа. На основата на своя клиничен опит като психиатър и психоаналитик, мобилизирайки и други полета за своите размишления: философия, фотография, мода, история, изкуство, кинематография, компютърни игри и пр., авторката прави органичен анализ на тези разстройства и разкрива връзката им със съвременните представи и идеали за тялото. Нещо повече, според нея тези страдания отразяват определена истина за ... |
|
|
Съставил: доц. д-р Васил Гарнизов. ... Материали от Конференция по случай 100 години от "Курса по обща лингвистика" на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет. "Някак неусетно времето за структурални изследвания в средата на осемдесетте бе дошло, но времето им в края на XX в. вече бе минало, перифразирайки Никола Георгиев за чешкия структурализъм. Страницата е затворена, без да е прочетена и осмислена. По думите на Стоян Атанасов, познавач и ценител, слушател и читател на Барт, "когато излезе от мода, структурализмът бе сполетян от съдбата на всяка отминала мода: ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
