Български исторически роман. ... Влез в чудния свят на Токораз Исто. Погледни внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. Чрез думите и историите ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България ще продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш Пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към Себе си!? Аз вярвам, че ДА! Нека Орендата те води и Тангра бди над теб! И нека историята за България започне ... |
|
|
Поредицата "Артур" е продължение на историческата сага "Тангра". В нея приключението и животът на Авитохол този път се пренасят в Британия, по земите на келтите-друиди. Ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите) от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и "хранените хора" на българските кане, кой е мечът на всички владетели Екскалибур. ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Българите - най-бързите ездачи в света. Хора на честта и Силата. Народ, който не проявяваше милост към врага, но и сам никога не молеше за помощ... Авитохол се подразни от думите на брат си. Той знаеше, че именно твърдостта бе довела народа му до гибел. Хуните бяха избили българите до последния човек, защото се страхуваха. Да! Едва сега Авитохол го осъзна. Народите се страхуваха от българите. Когато влизаха в битка срещу тях, те знаеха, че ако бъдат победени, българите ще ги изтребят, затова се биеха с отчаянието на звяр, притиснат в ъгъла. Това даваше сила на воините на вражеските ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на колобрите с ... |
|
|
"Всеки човек, почел поредиците "Тангра" и "Артур", може да се нарече българин. Днес ние трябва отново да възродим България, да я създадем и въздигнем от пепелта на нихилизма, омразата и страха. Природата на орендата е такава, че тя избухва и ние трябва да се възползваме от това. Днес българите се намираме в същото положение, както по времето на Авитохол, Османското робство, вековете, в които са се опитвали да ни заличат. Сега България не е по-жива от тогава и от нас зависи какво ще завещаем на потомците си. Краят на книгата не е краят, а началото на България. Написах тези книги, за да покажа, че ... |
|
|
Български исторически роман. ... След романа "Тангра: Авитохол" приключението и животът на Авитохол този път се пренасят в Британия, по земите на келтите-друиди. Ще научите защо някои автори твърдят за Артур, че е крал на сарматите (българите), от владетелския род Дуло, каква е връзката на рицарите на кръглата маса с тиуните и "хранените хора" на българските кане, кой е мечът на всички владетели Ескалибур. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Български исторически роман. ... Когато разтвориш страниците на тази книга, ще попаднеш в чудния свят на Токораз Исто и ако се взреш внимателно, ще видиш, че от картините които той рисува, струи светлина. Тази светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. И само то теб, скъпи читателю, зависи дали ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България да продължи... И сега, когато имаш светило, да осветяваш пътя си, ще имаш ли смелост да потеглиш на дългото и трудно пътешествие към себе си?! Аз вярвам, че да! Нека ... |
|
|
Български исторически роман. ... Българинът е щастлив, защото обича народа си и е готов да жертва живота си за него. Жалки са хората, които нямат какво да жертват и заради кого. Те са сираци. Когато няма високи цели и амбиции, човек започва да задоволява низките си страсти. Амбициите поддържат човека жив и създават ред в живота му. Съдбата винаги се усмихва на човека с големи амбиции и високи цели! ... |
|
|
Оренда се е наричала магическата сила, осъществявала една духовна територия (саракт), върху която се съхранявал и развивал българският боен дух. Прабългарските воини чрез определени практики култивирали тази божествена сила. Воините ветерани, жреците на Тангра и особено канът били средоточие на тази сила и знаели тайните за нейното култивиране и управление. Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Чрез нея Тангра ги отличил от останалите племена и ги предопределил да побеждават и да изпълнят специалната мисия, с която ги натоварил. Бойното умение на прабългарите "Да" също ... |
|
|
В сагата България Токораз Исто проследява отношението между българския владетелски род Дуло и останалите родове, предвождани от Вокил. Разказва за саможертвите и величието на Дуло, заслугите за създаване и запазване на България, но и за предателствата, които извършват спрямо българската кауза. Днес ние малко знаем за лоялността на кавканския род Вокил, как те заемали престола, но не се възползвали от властта, а чакали владетеля от Дуло, който отново ще възвърне величието на България. ... |
|
|
Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива. Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволяват своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите. За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си. ... |
|
|
Българите имаха високи изисквания към себе си. Те бяха жизнени, любознателни, задълбочени, осъзнати, хора на дълга и честта, които непрекъснато общуваха с орендата и бяха в неразривна връзка с Бог. Всеки един от тях се опитваше да превърне живота си в легенда, достойна да бъде разказвана от тумирите, да превърне Пътя си в мисия. Те бяха българи, светли глави, духовни същества и светеха и грееха, те не бяха луни, а слънца. Книгата е част от поредицата България на Торкораз Исто. ... |
