Белгийската писателка и психоаналитичка Жаклин Харпман (1929 - 2012) е автор на трийсетина произведения и лауреат на престижната френска награда "Медисис" за романа "Орланда" (1996), на белгийската награда "Виктор Росел" за "Кратка Аркадия" (1959) и на наградата на Френскоезичната общност в Белгия за романа "Успението на любовниците" (2003). Член на Белгийското психоаналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, тя до края на дните си ще съвместява работата на писател с тази на психоаналитик. "Бог и аз" е нейната трета, преведена на български ... |
|
|
Сътворения е третата поетична книга на Рени Васева."Композиционно, стихосбирката е изградена от четири цикъла - Аз и Градът, Градът и Морето, Аз и Ти и Аз и Морето, като във всеки от тях лирическият Аз търси и създава своя път към света, с неговото делнично многообразие и скрити същности. В тази лирическа книга героите са много и разказаните истории са много, защото всяко стихотворение е един къс от невероятното въображение на Рени Васева. Всеки стих, всеки ред, всяка дума е дихание, послание, образ, мисъл, полет... и потъване в дълбината на нейните търсения, откровения и сътворения. Читателят не винаги е в ... |
|
|
|
|
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Спомените си от Созопол Йоргос Гунаропулос претворява в своите картини, изпълнени с мистични образи и пейзажи, обляни от светлина - светлината, която той е съзерцавал в детството си. "Роден съм с лице към морето - ще отбелязва често художникът - а в родния ми град се намираха фантастични неща". Гунаропулос. Триумф на светлината е издание, посветено на срещите във времето - с виденията от миналото, с носители на изгубената родина, с редица странници, обитаващи полето на творческото въображение - сред тях намираме Жорж Папазов, Андреас Ембирикос, Костас ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
|
Съставители: Никола Григоров и Цочо Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека "Сите българи заедно" от издателство "Анико". ... Никола Йонов ме плени с безкрайната си любов към музиката и изключителното разнообразие от български народни песни, които знаеше и които изпълняваше от цялата си душа и сърце! Песни от цялото българско землище - от Охрид до Черното море и от Дунава до Егейско море, които песни Никола Йонов е изпълнявал в хиляди концерти по всички краища на земята. И най-важното - Никола Йонов споделяше с радост тези си знания с всеки, който обича българската народна музика, с ... |
|
|
Бални рокли и предателства. Магия и мистерия. Упадък и мрак. 17-годишната Кел бяга през целия си живот. Тя и майка ѝ се местят от град в град, за да скрият смъртоносната магия, течаща във вените на Кел. Докато един ден някой не разкрива тъмната ѝ тайна. За да се спаси от убиеца, който я преследва, и да държи майка си в безопасност, Кел неохотно навлиза в дебютантско общество на магическия социален елит, познат като Ордена, за чието съществуване дори не подозира. Ако успее да премине през трите ритуала за приемане и овладее магията, Кел ще може да скрие забранените си сили завинаги. Защото, ако тайната ѝ ... |
|
|
В книгата са поместени първите две части Пловдив и Прилеп от обширните спомени на Никола Ганчев Еничерев, отпечатани през 1906 г. Автобиографичното в тях е преплетено с наблюденията на Еничерев за хората и нравите в двата града. Показани са делата на редица възрожденски дейци в Пловдив и Прилеп от втората половина на XIX век. Жив език, отлични портретни характеристики и проникновен анализ на нравите - това е отличителното в спомените му. Никола Еничерев е реформатор и вдъхновител на новото в живота на прилепчани. Той е в основата на борбата за църковна и духовна независимост на българите в Прилепско: превръща българското ... |
|
|
"Този призрачен град ме преследва и в сънищата. Наясно съм, че никога няма да забравя времето, което прекарах тук, в Трипъл Фолс. Все още ги усещам до мен - моите летни момчета. Но когато опасността дойде до прага ми, аз се предадох. Не се вслушах в нито едно предупреждение. Позволих на болестта и любовта да ме водят и унищожат. Всички носим вина за случилото се. Бяхме нехайни и безразсъдни, мислехме, че младостта ни прави недостижими, освободени от грехове, което ни струваше скъпо. Това е причината да се върна - да се помиря със съдбата си. Да се примиря с това, което съм, независимо от всички и всичко. Не мога да ... |
|
|
"Не избрах този път. Никой не би го избрал. Просто изиграх картите, с които разполагах. Животът ме направи такава. Градът ме направи такава. Няма да се извинявам на никого за човека, в който се превърнах. Иначе нямаше да принадлежа на Моузес. Той ми обеща вечността и започвам да вярвам, че това може и да се сбъдне. Но никой не може да избяга от миналото си, а греховете от моето ме следват като призрак. Време е за изкупление. Време е за разплата. Може би ще получим втори шанс... ако оцелеем." Из книгата Книга втора от двулогията Магнолия от Мегън Марч. ... |
|
|
За котките и хората... И едните, и другите играят нечий живот. Това не е просто история за котките и хората. Това е роман за живота с всички негови нюанси и превратности. За прошката и добротата. За силата да започваш отначало. За крехките и светли чувства. Но най-вече за любовта. Любовта, каквато никога не сте си я представяли. Любовта, която е единственият смисъл да живееш. Истинска, чиста, платонична любов, която прави живота смислен и озарява целия свят със светлина. Да, без любов няма смисъл, напомня ни Служител."Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл." Лев Толстой Това е роман, който ще ви ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
