Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат многобройни податки относно същината и метода на теоретичното познание, където нерядко с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, почерпени от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на своето време, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Сократ ни съветва да не се притесняваме, ако не сме популярни. Епикур предлага най-мъдрото решение за финансови затруднения. С помощта на Сенека ще надмогнем разочарованията. У Монтен намираме лек срещу усещането, че не отговаряме на очакванията. Утешение за разбито сърце откриваме в трудовете на Шопенхауер. А Ницше има препоръки за всичко - от самота до болести. От трудовете на шестима от най-великите мислители в историята на философията Ален де Ботон извлича практични съвети за живота в днешно време. Заглавието на книгата препраща към Утешението на философията от Боеций, едно от най-влиятелните произведения ... |
|
|
"Всяко неизменно нещо е по-висше от променливите. Но онова, което се познава със сигурност, е неизменно, защото е истинно по необходимост. Нашият ум обаче е променлив. Следва, че това, чрез което познаваме е висше от нашите умове. Но онова, което е над нашите умове не е нищо друго освен Бог и вечната истина. Следователно това, чрез което е налице познанието, е божествената истина и извечното основание." Бонавентура Средновековните философи включени в изданието са: Боеций; Максим Изповедник; Фотий; Константинополски; Анселм Кентърбърийски; Анселм Хавелбергски; Робърт Гросетест; Бонавентура; Тома От ... |
|
|
От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
|
"В настоящата книга са разгледани основни въпроси и понятия на Критика на чистия разум през призмата на водещия проблем за вътрешното сетиво. Той бива анализиран като изходна точка за разбирането на редица други важни проблеми, като например този за времето в качеството му априорна форма на вътрешния наглед, за трансценденталното единство на аперцепцията (самосъзнанието), за дуалния начин на разглеждане на човека като феномен и ноумен при Кант. Изследването би могло да представлява интерес както за специалисти, така и за хора, които се изкушават тепърва да навлязат в полето на Кантовата философия. Поводът да се ... |
|
|
Книга за нещата, които ни се иска да направим... без сами да разбираме защо. За това колко е трудно да се поставиш на мястото на другия. За съветите, които са безполезни, защото изхождат от твоята собствена ситуация. Но също и за падането. Не, за танцуването и летенето! За един слон, който изпитва вътрешна потребност да се катери по дърветата, да вижда далечината и да прави пирует. Нищо, че после пада и много го боли. Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. И всеки разсъждава какво би направил на негово място. Неизменно идеите им се оказват свързани ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
|
За млади читатели на всяка възраст. ... Това е изключителен разказ за най-важните философски школи, за най-известните мислители и техните учения от древността до наши дни. Уорбъртън не само прави философията достъпна - той ни вдъхновява да мислим и да спорим, да изтъкваме доводи и да питаме. Малка история на философията представя огромния обхват на човешкия стремеж към философски размисъл и приканва всички ни да се включим в дискусията. Книгата е предназначена и би била интересна както за млади читатели, така и за възрастни, които за първи път правят опит да научат повече за развитието на философската мисъл и ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
