"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
|
Автобиографията на Алис Б. Токлас от Гъртруд Стайн е ключово произведение на литературния модернизъм и едно от най-влиятелните свидетелства за художествения живот в Париж през първата половина на XX век. Книгата е написана от Стайн с гласа на Алис Б. Токлас – нейната дългогодишна партньорка – и разгръща панорама на цяло поколение писатели и художници: Пабло Пикасо, Анри Матис, Ърнест Хемингуей, Гийом Аполинер и други, сред които и художникът с български произход Жул Паскин, около когото още приживе се носят митове за "неясен произход и вероятно кралска кръв". Това е едновременно мемоар, литературен ... |
|
|
"Случвало ли ти се е, уважаеми читателю, да се приближиш толкова близо до някоя своя мечта, че да я чуваш как диша учестено от вълнение, засилвайки се да скочи колкото може по-далече и по-високо? Усещал ли си как ти самият сякаш вече си го направил преди нея, за да ѝ вдъхнеш кураж, че и тя го може? Защото какво е една мечта, ако никой не вярва в нея, още повече тя самата?! Зная, понякога това изглежда много трудно както за хората, така и за мечтите. Особено когато, изпаднали в отчаяние и страх, се ровим в папката Щастие на десктопа на живота си и файловете, които намираме там, ни се струват толкова малко на ... |
|
|
"Голямо междучасие. 20 минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ. Преди да вляза в учителската стая, минавам покрай нашия коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за самотни хора от Старческия дом. Вчера си купих една страхотна картичка, но се спирам за момент, за да се полюбувам отново на красотите, изработени от децата ни. Няколко шестокласници ме обстрелват мимоходом с един и същ въпрос, докато бързат за банички: – Госпожо...ъъъ...господине, колко имам на теста? Отговарям на всички по ... |
