Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Томчето съдържа “Българи от старо време”, думи за Любен Каравелов и статии от Иван Вазов, Пейо К. Яворов и С. Бобчев, анализиращи творчеството на автора. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
|
|
|
"Повестта "Българи от старо време" е едно от най-хубавите произведения на българската белетристика изобщо. Писана преди Освобождението, във време, когато нашата белетристика прави още първите си стъпки, тя свидетелства за големия разказвателен талант на своя автор. В нея са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език и, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха. Ето защо тая творба и днес продължава да се чете с интерес, да вълнува читателя. Това е най-добрата преценка за нея и нейния автор. Тя е едно от най- ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Носталгичният спомен по родната Копривщица е подтик за живеещия по онова време в Русия Любен Каравелов да се обърне към недалечното патриархално минало. От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество, за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени." Веселина Димитрова ... |
|
|
|
|
|
|
|
|
Печатница "Военен журнал", София 1908. Издание на автора. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. ... "Градът Солун е бил тогава извън византийската власт, защото Юстиниан, като поискал да оплени българите, тръгнал към него. За да ни станат тези работи по-ясни, би трябвало да обърнем внимание на византийската стратегия по онова време. В по-първото сражение във време на Константин, което е станало няколко години преди това, византийците действаха по черноморския бряг. Сега пък ги виждаме да действат по брега на Егейско море. Значи и в единия, и в ... |
|
|
Поредица "Златен ключ на класическата българска художествена литература". ... |
|
|
Наръчник по традиционни празненства, суеверия и веселия. ... Драги читателю! В ръцете си държиш книжчица, която ще ти помогне, без усилия, да се ориентираш във времето и пространството на една календарна година и да го използваш рационално, (ако желаеш, разбира се) така както са го правили старите българи, ръководейки се от своята древна култура. ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
|
"Настоящата книга съдържа сведения на старите автори относно съдбата на готите на Балканите и в Европа след смъртта на Атила. Армията на Източната Римска империя по това време е доминирана от готи и хуни на Балканите. Независимите българи, подпомогнати от българите в империята, водят множество войни с империята, които водят до църковна самостоятелност на българите в рамките на империята. Паралелно с тези събития остроготите, отделили се от хуните, преминават Дунава и се стремят към върховната власт в Константинопол, но не успяват и правят многократни опити да се заселят в разни краища на Балканите, вече заселени от ... |
