Необяснимите неща в живота са твърде много, за да ги отречем пренебрежително или да им се подчиним сляпо. Историята на човечеството е пълна с хиляди случки, които все още не могат да бъдат обяснени със сегашните познания на науката. В тази книга разказваме истински и доказани истории, които нямат нужда от никаква литературна украса. Нашето знание е съвсем микроскопично, а незнанието, с което сме заобиколени, е безкрайно. В това незнание манифестират милиарди сили и същества, за които ние изобщо не подозираме. Потопете се без колебание във "В огледалото на неведомото", за да се докоснете до тях и да станете по- ... |
|
|
Публицистика. ... Пламен Григоров е роден през 1956 г. в Горна Оряховица. Родом е от Великотърновското село Бряговица. Живее и работи в София. Автор е на няколко книги със стихотворения, написал е стотици статии и десетки книги между които: "До оня свят и обратно", "Ангели над Дойран", "Кажи ми добра дума", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Алфа и Вимпел" - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", "Третото око и др. Автор е и на ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
|
Как да избегнем ударите на съдбата? Ванга Лечителката. Как да изцерим душата и тялото си? Книгата е опит в сбита форма да се анализира Ванга като лечителка. Придружена е от разширен списък, обединяващ най-известните ѝ лечебни съвети и рецепти. Ванга защитницата. Как да управляваме съдбата си? Идва време на промени. Нова ера, в която съдбата ни ще зависи само от нашия собствен избор. Но дали ще успеем да намерим в себе си сили да изчистим душите си от злоба и омраза? Ванга ясновидката. Предсказания за всички времена. Тук наред с общоизвестни факти има сведения, станали известни едва напоследък. Като приложение ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Защо Карл се страхуваше да се реализира като художник? Защо той прекрати връзката си с Ерика, жената, която искаше да му помогне да успее на всяка цена? Защо Нада беше изоставена от майка си Ерика, след като и двете имаха нужда една от друга толкова много? Коя всъщност беше Марис? Защо Клод се срещаше с нея, когато в действителност той обичаше Нада? Нада се бори с ненужните ограничения, наложени от семейството ѝ. Успява да открие какъв живот желае да води и личността, която да стане. Човешките обвързаности, които съществуват между главните герои, не са унищожени от смъртта. Напротив, психологическите бариери ... |
|
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
|
За едно огледало, един замък и няколко съвсем обикновени, но уникални съдби. Кокоро е на четиринадесет години в нормална прогимназия в Токио, когато изведнъж спира да ходи на училище. Родителите ѝ не знаят причината, но уважават молбата ѝ. А вие ще знаете причината доста по-натам и тя никак няма да ви хареса. Един ден огледалото в стаята ѝ започва да свети и без да иска Кокоро попада в Замъка в огледалото. Там се среща с още шест деца, които имат само едно общо помежду си - никое от тях не ходи на училище. Или поне така си мислят. И... нищо повече не може да се каже, защото всичко ще е спойлер. Но не ... |
|
|
Книгата разглежда следните теми: Постмодерността - променените реалности; Социализацията - инварианти и динамика на взаимодействията; Факторите на социализацията в мрежата на контекстуалните влияния. Един от проблемите при използване на термина постмодернизъм според Майк Федърстоун е изплъзването от възможността да му се даде ясна дефиниция, а също и възприемането му като краткотрайна мода (Федърстоун). Същевременно е важно да се разграничи постмодернизмът като интелектуално течение в изкуството, архитектурата, социалните науки и постмодерността като етап в развитието на съвременното общество. Фокусът на ... |
|
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
|
"Пътят към истинската ни същност не винаги е лесен, понякога е осеян с много разклонения, объркващи знаци, срещи и раздели с хора. Но тези срещи са ценни, защото са отражения и на нас самите - такива каквито сме - с нашите светли и сенчести аспекти. Стихове за мечтите на едно дете, стихове за онази романтичната, разпиляваща любов. Стихове за болката от търсенето и копнежа за намирането. За срещата със сърцевината и помиряването с истината за себе си - в огледалото." Кристина Пантова ... |
